Определение № 141 от 21.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 538/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 1954/6.ІІ.2017 г. на русенското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 134 на Софийския апелативен съд, ГК, 6-и с-в, от 23.І.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 6244/2016 г., с което е била оставена без разглеждане /а не „без уважение”, както погрешно се сочи в титулната част на тази ЧЖ/ предходна частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение на СГС, ТК, с-в VІ-4, по т. д. № 5820/2015 г.: за отхвърляне искането на съ ответника Н. Д. Г. за привличане като трети лица в процеса на Ц. Б. Я., на Националната агенция за приходите, както и на И. С. Т. /последният синдик на ищцовото [фирма] (в Н.)/. Оплакванията на [фирма]-гр. Р. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение на САС, поради което се претендира отменяването му и постановяване от настоящата инстанция на съдебен акт по съществото на чуждо искане - с правно основание по чл. 220 ГПК, но направено от съ ответник. Инвокирани са доводи, че: „Обжалваното определение е лишено от съдържание и надлежни мотиви, което е изцяло недопустимо за един съдебен акт. То е явна проява на недопустим формализъм!” По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба и ищец в първоинстанционното пр-во пред СГС И. С. Т., действащ в качеството си на синдик на [фирма] (в Н.), писмено е възразил по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното преграждащо по-нататъшния ход на делото определение на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че САС „правилно е приел, че легитимирани да обжалват отказ за конституиране на трети лица-помагачи са само лицата, които са заявили искане до съда за конституирането на тези трети лица-помагачи и чието искане е оставено без уважение”. Ответникът по частната жалба Н. Д. Г. от София, отправил искането по чл. 219, ал. 1, предл. 2-ро ГПК пред първостепенния съд, не е ангажирал свое становище по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото негов съдебен акт, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. Р., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно т. 9, б.„ а ” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., определението на въззивен съд, с което е било потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. В процесния случай обаче, първоинстанционното определение на СГС не е било потвърдено, а подадената срещу него частна жалба е била оставена от състава на САС без разглеждане, т.е. налице е хипотезата по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С определението на първостепенния съд от 26.ІХ.2016 г. е било прието, че искането на ответника Г. за привличане на трети лица е преклудирано, защото е направено едва с допълнителен писмен отговор (по И.М. – бел. на ВКС ), а същевременно нормата на чл. 373, ал. 2 ГПК не предвижда процесуална възможност за ответника да може да прави с допълнителен писмен отговор искане за привличане на трети лица. Съгласно чл. 220, изр. 2-ро, във вр. чл. 219, ал. 1 ГПК определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба, като легитимирани да подадат такава са ищецът, поискал привличането в първото заседание за разглеждане на делото, респ. – онзи ответник, който своевременно е поискал привличането на трето лице в процеса, т.е. с отговора си по исковата молба. В процесния случай, за да остави без разглеждане частната жалба на ответното в процеса [фирма]-гр. Р., Софийският апелативен съд се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1-во ГПК: относно задължителната сила на мотивите към решението по спора за третото лице „в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла”. Като правилен /обоснован и законосъобразен/ този решаващ извод на САС, че за русенското [фирма] липсва правен интерес от обжалване на определение по чл. 220 ГПК, постановено по искане на съ ответника му Н. Д. Г., ще следва да бъде споделен. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че и Г., и търговецът настоящ частен жалбоподател, са имали качеството на ответници по кумулативно съединените осъдителни искове на И. С. Т., заведени в качеството му на синдик на софийското [фирма] (в Н.). В заключение, не се констатира към атакуваното определение на САС да не са били изложи мотиви, от които да не е ясно защо частната жалба на русенското [фирма] се оставя без разглеждане /а не „без уважение”, както погрешно счита неговият процесуален представител по пълномощие от САК/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение