Определение № 157 от 10.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2205/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД срещу определение №2051 от 02.07.2018 г. по т.д.№6169/2016 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД за изменение на постановеното по делото решение №2269 от 03.11.2017 г. в частта за разноските. Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение №267 от 03.05.2019 г. по т.д.№2206/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №2269 от 03.11.2017 г. по т.д.№6169/2016 г. на САС е допуснато до касационно обжалване, като впоследствие с постановеното по т.д.№2206/2018 г. на ВКС решение по чл.290 от ГПК въззивното решение, вкл. в частта за разноските, е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. В този смисъл към настоящия момент липсва произнасяне на въззивния съд в частта за разноските, поради което подадената частна жалба е без предмет, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото в предишните инстанции, включително и пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение