Определение № 2817 от 30.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2048/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Ликата България“ ООД чрез управителя И. К. С. срещу определение № 305 от 14.05.2024г. по в.т.д.№ 229/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която в производство по чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на това дружество за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които е осъдено да заплати на ищеца С. Р. К.. С въззивното решение „Ликата България“ ООД е осъдено да заплати на К. сумата 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, а с обжалваното определение молбата за изменение на решението в тази част е оставена без уважение. С частната жалба се иска отмяна на определението и уважаване на молбата по чл.248 ГПК като заплатените от ищеца - въззиваем разноски за адвокатска защита пред САС останат в негова тежест. Съображенията са, че разноските за заплатения от ищеца адвокатски хонорар по два от исковете за отмяна на решението на ОСС от 22.07.2022г. - по т.1 и т.6 от дневния ред, решението на първоинстанционния съд по които е обезсилено от САС и производството по делото е прекратено, не се дължат от ответната страна. Отговор на частната жалба от ищеца С. К. не е постъпил. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционното решение за уважаване на исковете за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците от 22.07.2022г. по т.1-6 от дневния ред по жалба на ответното дружество е частично обезсилено: по т.1 от дневния ред „доклад на управителя относно действия и бездействия на съдружника С. К.“ и по т.6 от дневния ред „разни“ и производството по делото е прекратено по съображения, че решения по тези включени за разглеждане въпроси, не са приети на събранието. В останалата част първоинстанционното решение по т.2-5 от дневния ред е потвърдено. За защита пред въззивното производство въззиваемият е представил доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 900лв., поискал е присъждането им по представен списък по чл.80 ГПК. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на въззивника за изменение на постановеното решение, с което заплащането на разноските за възнаграждението от 900лв. е възложено в негова тежест. Настоящият състав намира за неоснователна подадената частна жалба. В договора за правна защита и съдействие, представен пред въззивната инстанция за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 900лв., не е разграничено възнаграждението, дължимо по искането за отмяна на всяко от шестте решения, приети на процесното общо събрание на съдружниците, за да може да бъде преценено при частичното обезсилване и прекратяване на производството досежно искането по отношение на две от точките от дневния ред, каква е уважената част на иска по смисъла на чл.78,ал.1 ГПК. Същевременно възложената на адвоката по отношение на решенията по т.1 и т.6 от оповестения дневен ред защита не предпоставя различна по обем и правна сложност от тази, осъществена по исковете, по които въззивната инстанция е потвърдила решението за уважаването им. В резултат на въззивното решение ищецът е получил обемът защита, който в пълна степен удовлетворява правния му интерес - за отмяна на решенията за: изключването му като съдружник, преразпределение на дяловете му, освобождаването му като управител и приемането на нов дружествен договор. В този смисъл обемът на защита по отношение искането по чл.74,ал.1 ТЗ по т.1 и т.6 от обявения дневен ред съвпада с предоставения по отношение на исковете, които са уважени. Изводът на въззивната инстанция, че ответникът следва да заплати на ищеца цялото договорено за въззивното производство възнаграждение, не е неправилен. Нелогична е тезата на обжалващата страна, че при така постигнатия пред апелативния съд резултат на спора разноските за адвокатска защита следва да останат в тежест на ищеца. И при служебно дължимата, съобразно указанията в тълк.решение № 6 от 15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС проверка на всички правно релевантни факти и служебно дължимата преценка на въпросите, включени в предмета на настоящото частно производство, настоящият състав счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.