Решение № 186 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 795/2009 г.

Решение № 186 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 795/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 15.09.2009 г. по гр. д. № 795/2009 г. на ВКС, I г. о. е допуснато касационно обжалване на решение № 15 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 10/2009 г. на Разградски окръжен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с приложението на разпоредбите на § 6 и 8 от ПР на ЗУТ. С обжалваното решение е отхвърлен иска на С. и Х. Х. против Н. Д., А. Х. и М. Х. за признаване на ищците за собственици на дворно място от 70 кв. м., включено в границите на имота на ответниците. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като спорните 70 кв. м. представлявали придаваема част от имота на ищците към този на ответниците, обезщетението за която не е изплатено, поради което с отпадане действието на дворищната регулация собствеността на тази част била възстановява в полза на ищците. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че за спорната част от 70 кв. м. не намира приложение разпоредбата на § 8 ПР ЗУТ, тъй като не се касае за място, придаваемо по силата на дворищно регулационния план. От данните по делото е видно, че ищците са собственици на УПИ Х-177, а ответниците- на съседния УПИ IХ- 178 в кв. 19 по плана на с. Л.. По плана на селото от 1934 г. това са били съответно парцел **** и парцел ****, видно от заключението на в. л. инж. П приложената скица- л. 46 от делото. Според този план част от имот пл. № 204-собственост на ответниците се е придавала към парцела на ищците и по силата на непосредственото вещноправно действие на дворищната регулацията е станала тяхна собственост. Регулацията от 1935 г. е приложена, поради което при изготвяне на следващия план от 1995 г. парцелните граници от плана от 1935 г. са заснети като имотни, съвпадащи и с парцелните граници по новата регулация. Спорната част от 70 кв. м. остава в очертанията на парцела на ответниците и затова според ищците тя представлява придаваемо по регулация дворно място, за което им се е дължало обезщетение, а поради неуреждане на сметките в срока по § 6 ПР ЗУТ поддържат и становище за отпадане действието на дворищната регулация и възстановяване на собствеността им върху тази част от имота. По кадастралния план към регулацията от 1995 г. спорната част е показана като част от имот пл. № 1* собственост на ищците. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че в случая не се касае за приложение на дворищната регулация, а до неправомерно завзето от ищците дворно място от 70 кв. м., което е част от имота на ответниците. Този извод е правилен, съответства на данните по делото и на материалноправните разпореди, които уреждат действието на дворищнорегулационния план. Съгласно действащият план от 1995 г. между имотите на страните няма придаваеми части по регулация. Такива отношения е имало при действието на плана от 1935 г., когато част от имота на ответниците е придаден към парцела на ищците, но тези отношения са уредени и регулацията е приложена. Новият план от 1995 г. е следвало да бъде изработен при спазване на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ (отм.), като парцелните граници по приложената регулация се заснемат като имотни граници. В случая кадастралните/ имотни/ граници са заснети по фактическото положение, поради което навлизат в парцела на ответниците, но въззивният съд правилно е констатирал, че това не е придаваемо място по силата на дворищната регулация. Касае се за грешка в кадастралната основа, за отстраняването на която е имало специален административен ред по чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) или по исков път, ако грешката е свързана със спор за материално право, но от гледна точка на правото на собственост спорната част не принадлежи на ищците и затова искът им правилно е отхвърлен. След като не се касае за придаваема част по дворищнорегулационния план, разпоредбите на § 6 и § 8 ПЗР ЗУТ са неотносими и не следва да се обсъждат. Пред касационната инстанция за първи път се въвежда твърдение за придобиване на спорната част по давност, но предвид ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС това е недопустимо, поради което и този довод не подлежи на разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение