Определение № 5973 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 775/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 18739 от 01.11.2024 г. от адв. Св. И., процесуален представител на Х. И. Т., за допълване на постановеното по настоящото дело на 03.10.2024 г. определение по чл. 288 ГПК с № 4390/03.10.2024 г. в частта за разноските, като му се присъди при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена Софийски районен съд. Ответникът по молбата Софийски районен съд е подал отговор с вх. № 21884/17.12.2024 г., в който изразява становище за неоснователност на молбата, поддържайки, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, защото производството пред ВКС е образувано по две касационни жалби, като по нито една от тях не е допуснато касационно обжалване. При условията на евентуалност моли да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума, установен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата е подадена в едномесечен срок от датата на постановяване на определението, чието допълване се иска, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 4390/03.10.2024 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 473 от 17.03.2023 г. по в. гр. д. № 2765/2021 г. на Софийски апелативен съд, както по подадената от Х. И. Т., представляван от адв. Св. И., касационна жалба, така и по касационната жалба на Софийски районен съд. В мотивите на определението е прието, че с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са направени. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на касационен жалбоподател и насрещна страна по касационна жалба, като по нито една от жалбите касационно обжалване не е допуснато. С оглед неоснователното отнасяне на спора пред касационния съд страните нямат право на разноски, независимо от изготвяне на писмен отговор по всяка от касационните жалби. След като условието на чл. 38, ал. 2 ЗА - насрещната страна да е осъдена за разноски - не се е сбъднало, адв. Св. И. няма право на адвокатско възнаграждение за производството пред касационния съд, в какъвто смисъл са и съображенията в определението, чието допълване се иска. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение