Определение № 384 от 14.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3265/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4612/23.07.2018г. на КПКОНПИ, чрез процесуалния представител А. П. И. –старши инспектор в ТД на КПКОНПИ [населено място], срещу определение № 408 от 11.07.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. №339/2018 г. за потвърждаване на определение № 390 от 14.05.2018 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 149/ 2017 г., с което производството по предявените искове за отнемане на имущество в размер на 342241. 21 лв е прекратено като недопустимо поради изтичане на срока по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ ( отм.) Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Оспорва се като незаконосъобразен изводът на апелативния състав, че с изтичането на срока по чл. 27 ЗОДНПИ ( отм.) се е преклудирала възможността за Комисията чрез иск да осъществи правото на държавата да отнеме незаконно придобито имущество. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за характера на срока по чл. 27 ЗОДНПИ ( отм.) - инструктивен или преклузивен, така погасяващ както правото на иск, така и самото материално право на Държавата да отнеме имущество, като се изтъква, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС, която се цитира и прилага, както и че произнасянето по него от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК. От ответниците Л. Д. Б. и Н. Д. Е., чрез адв. Е. П., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. Върховният касационен съд ,III - то г.о намира, че производството по касационно обжалване следва да бъде спряно до приключването на ТД № 1 /2018 г. на ОСГК на ВКС с обявяването на тълкувателно решение. Тълкувателното дело ще даде отговор на въпроса „какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД ( отм. ), съответно по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ ( отм.) и чл. 112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито престъпна дейност и на незаконно придобито имущество; преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД ( отм. ), съответно по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ ( отм.) и чл. 112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД ( отм.), чл.74 ЗОДНПИ ( отм.) и чл. 135 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок“ Предвид изложеното и на основание чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд ,III - то г.о.,