Определение № 8033 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Б. против определение № 2127 от 28.11.2025г. постановено от Административен съд София област по АД № 1023/2025г., с което като процесуално недопустима е оставена без разглеждане жалбата на частният жалбоподател срещу Разрешение за ползване № 1 от 30.01.1995г. и Разрешение за ползване № 2 от 09.03.1999г. с искане да бъде прогласена нищожността им и производството по посоченото дело е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, че разрешенията за ползване не били ограничени във времето, което според частния жалбоподател обосновавало интереса му да оспори издадените разрешения за ползване. Било възможно възникване на спор между сегашния собственик на терена и собственик/ползвател на сградите предмет на разрешенията. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответният административен орган не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София област е приел, че за П. Б. липсва интерес от оспорване на административните актове, тъй като същите били издадени пред повече от 25 години и същите били изчерпали действието си доколкото обектите, за които са издадени, фактически не съществуват. Така постановеното определение е правилно като краен резултат. С оспорените административни актове – разрешения за ползване, по искане на Г. Т. П., е разрешено ползването на сгради, които са били разположени в поземлен имот, за който е отреден УПИ І-1696, в кв. 84 по плана на гр. Ихтиман. Представляваното от частния жалбоподател дружество „Еледжик плюс“ ЕООД е придобило описания УПИ ведно с построената в него масивна едноетажна сграда по силата на договор за покупко-продажба на общински недвижим имот на 20.12.2017г. Производството по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, както и на разрешение за ползване, започва по заявление на възложителя до компетентния административен орган ( чл. 177, ал. 1 ЗУТ; чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти). В това производство страни са възложителят на строежа като заявител и органът, компетентен съгласно чл. 177, ал. 2 или чл. 177, ал. 3 ЗУТ да издаде разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно разрешението за ползване може да се оспори само от лицата с право да инициират производството по неговото издаване съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е непоколебимата практика на Върховния административен съд. Жалбоподателят не е от кръга на така посочените лица. Жалбоподателят няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ по отношение на конкретния строеж, поради което не е легитимиран да оспори разрешението за ползване на строежа. Възложител на строежа може да бъде собственикът или лицето, на което е отстъпено право на строеж, като това качество се преценява към момента на подаване на искането за издаване на разрешението за ползване /в този смисъл Определение № 7805 от 30.09.2004 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2004 г./. Следователно придобиването на имота през 2017г. не придава на жалбоподателя качеството на възложител, съответно на лице, което има правен интерес да оспорва издадени в предходни периоди разрешения за ползване. В допълнение, следва да се отбележи, че не П. Б. е собственик на описания по-горе недвижим имот, а юридическото лице „Еледжик плюс“ ЕООД. Търговските дружества са отделни правни субекти, различни от съдружниците в тях и от лицата притежаващи представителна власт по отношение на същите. Правилно жалбата на П. Б. срещу цитираните разрешения за ползване, е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от оспорването /чл. 159, т. 4 АПК/. Обжалваното определение не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,