Решение № 16096 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2012 г.

Решение № 16096 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Зорка Василева Шекрова от гр. Варна, подадена против решение от 17.05.2004 г., постановено от Варненския районен съд, двадесет и първи състав, по гр. д. № 3999/2002 г. От жалбата и от писмена защита могат да се изведат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката в решението има противоречивост между фактите и правните констатации, както и с решение № 859/26.02.1993 г. на ПК - Бяла, с което е признато право на собственост на наследниците на Панайот Шекров върху целия процесен имот. Касационната жалбоподателка възразява срещу размера на изчислената от съда оценка и твърди, че имотът е в строителните граници на населеното място, поради което не е определено обезщетение, а утешителен бонус. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да реши спора по същество с определяне на оценка по пазарни цени. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - Долни Чифлик, оспорва касационната жалба с писмена молба, с която пледира за оставяне в сила на съдебното решение, като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Зоя Иванова Апчева, Панайот Благоев Шекров, Радка Савова Шекрова, Мария Иванова Петрова, Иван Атанасов Попов, Лидия Атанасова Попова, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото с решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ се определя правото на обезщетение и стойността му, като редът и критериите за изготвяне на оценката са посочени в Наредбата за условията и реда за установяване на текущите пазарни цени на земеделските земи, обнародвана в ДВ, бр. 64/98 г. и посочените в съдебното решение последващи изменения, обнародвани в ДВ, бр. 96/02 г., като определената стойност със съдебното решение е съобразена с изискванията на цитираната наредба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 17.05.2004 г. е изменено решение № 148/15.04.2002 г. на ОСЗГ - Бяла, издадено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 175/15.04.2002 г. в ЧАСТТА, с която се определя правото на обезщетение на признато, но невъзстановено право на собственост на наследниците на Панайот Василев Шекров за обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове за имот с площ 2,957 дка, VI категория - стойност 809,20 лв., като е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост на Панайот Василев Шекров за обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове за имот с площ 2,957 дка., находящ се в м. "Св. Атанас", V категория - стойност от 1145,84 лв., по жалба на Зорка Василева Шекрова, Зоя Иванова Апчева, Панайот Благоев Шекров, Радка Савова Шекрова и Атанас Иванов Попов. Със същото съдебно решение е обявена нищожността на решение № 148/15.04.2002 г. на ОСЗГ - Бяла, издадено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 175/15.04.2002 г. в ЧАСТТА, с която се определя правото на обезщетение на признато, но невъзстановено право на собственост на наследниците на Панайот Василев Шекров за обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове за имот с площ, представляваща разликата над 2,957 дка до 3,476 лв. - стойност от 135,80 лв. по жалбата на Зорка Василева Шекрова, Зоя Иванова Апчева, Панайот Благоев Шекров, Радка Савова Шекрова и Атанас Иванов Попов. За да достигне до този резултат, Варненският районен съд е приел, изпълнявайки указанията на Върховния административен съд, дадени с определение № 10421 от 20.11.2002 г. по адм. д. № 9368/2002 г., че предметът на спора включва стойността на определеното обезщетение за признати, но реално невъзстановени земеделски земи. Първоинстанционният съд е изчислил дължимото обезщетение в съответствие с изискванията на приложимата Наредба за условията и реда за установяване на текущите пазарни цени на земеделските земи /ДВ, бр. 64/98 г./, с измененията, обн. в ДВ, бр. 96/2002 г. В мотивите на обжалваното решение са изложени правни аргументи коя част от изслушаната съдебно-техническа експертиза се кредитира от съда и защо оценката не се определя по пазарни цени. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалноправните разпоредби. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Варненският районен съд точно е констатирал, че образуваното пред него производството е по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, което е част от процедурата по обезщетяване на бившите собственици, правото на собственост на които е признато, но не може да бъде възстановено, поради причини, които не позволяват реституция на имота. С оспореното решение, издадено по горепосочения ред, се определя правото на обезщетение и стойността му, като редът и критериите за изготвяне на оценката са регламентирани в Наредбата за условията и реда за установяване на текущите пазарни цени на земеделските земи, обн., ДВ, бр. 64/1998 г. и посочените в съдебното решение последващи изменения. Варненският районен съд правилно е съобразил § 7 от ПЗР на Постановление № 228/2002 г. на МС за изменение и допълнение на цитираната наредба, обн., ДВ, бр. 96/2002 г., според който по недовършените производства оценката на земите се определя по реда на постановлението, когато решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е влязло в сила. Решението на ПК - Бяла, което е предмет на това съдебно производство, е издадено на 15.04.2002 г., обжалвано е и не е влязло в сила. Стойността на обезщетението законосъобразно е определена за 1 дка земя, като съдът е изчислил оценка, възлизаща на 387,50 лв. за 1 дка. Първоинстанционният съд е съобразил коефициентите по визираната наредба и е отразил в решението си, че не кредитира заключението на вещото лице в частта, която не съответства на приложимия нормативен акт. Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното решение, че единственият нормативен акт, приложим по отношение на оценката на обезщетението е горепосочената наредба и редът определен в нея не следва да се променя чрез ползване на критерии и изисквания, посочени в други нормативни актове. Фактът, че имотът е променил предназначението си и сега е включен в урбанизирана територия, е без правно значение при определяне стойността на оценката, защото характерът на замяна е бил земеделски, към момента на завземането му от наследодателя на касационната жалбоподателка. Следва да се има предвид и обстоятелството, че имотът е земя по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и оценяването й се извършва по реда на чл. 3 и следващите от цитираната наредба, към която препраща чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С случая Варненският районен съд правилно е счел, че част от имотите, не следва да са предмет на оценка в обжалваното решение на ПК - Бяла, по отношение на което са изложени законосъобразни мотиви. В конкретната хипотеза не се касае за влошаване положението на жалбоподателката, защото в първоначалната жалба, подадена чрез ПК - Бяла с вх. № 77/8.05.2002 г. до Варненския районен съд, тя изрично е заявила, че общата площ на признатото право на собственост е 12.600 дка, от които 9.600 дка вече са възстановени в реални граници, видно от приложения Нотариален акт № 120, том ХIII, дело № 8432/1995 г. и остават за обезщетяване само 3 дка. Следователно в жалбата, по която е образувано делото в първоинстанционния съд, претенцията е била само за намаляване на площта, относно която е определено обезщетението и едва по-късно в процеса чрез уточнение е релевирано възражение относно стойността на определената от ПК - Бяла оценка. Ето защо Варненският районен съд се е произнесъл законосъобразно, както относно стойността на обезщетението, така и по отношение размера на имота, за който е определено обезщетението и е намалил площта на процесния имот, с което е уважено искането на жалбоподателите. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника ОСЗ - Долни чифлик разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв., определен съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение