Определение № 60190 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2000/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. Н. А.-С., в качеството й на процесуален представител на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с искане за допълване на определение № 60453/ 13.07.2021 г. по настоящото дело, с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 1371/ 26.06.2020 г. по т.д.№ 2839/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на „Ибербул“ ЕООД, като се присъдят разноски по делото. Ответната страна – „Ибербул“ ЕООД – не е депозирала отговор по същество. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д.№ 2000/2020 г. на І т.о. на ВКС е образувано по касационна жалба на „Ибербул„ЕООД против решение № 1371/ 26.06.2020 г. по т.д.№ 2839/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 642/05.04.2019 г. по т.д.№ 2448/2018 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от „Ибербул„ЕООД срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банки иск, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за присъждане сумата от 52 072,53 лева, представляваща законна лихва върху присъдената главница от 170 999,99 лева, на основание чл.23 ал.1 вр. с чл.4 ал.1 от ЗГВБ от 1998 г. / отм./, която главница е част от общата гарантирана сума от влог на ищеца в „КТБ„ АД /н./, и която лихва се претендира за периода 21.11.2015 г. - 20.11.2018 г., к а к т о и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне претенцията за лихва върху същата главница за периода от предявяване на исковата молба – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Настоящият състав не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба. Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Искане за възмездяване на разноски, в случай на позитивен за ответниците резултат по касационната жалба на „Ибербул“ ЕООД е направено своевременно, с депозирания отговор от Фонда, чрез процесуалния му представител адв. Н. А.-С.. С молба вх. на ВКС № 4000/13.05.2021 г., намираща се на предна корица на т.д. № 2448/2018 г. на СГС, в рамките на срока по чл. 80 изр. 1 ГПК, страната представя списък на направените от Фонда разноски по т.д. № 2000/2020 на ВКС в размер на 2510,40 лв., договор за процесуално представителство от 17.09.2020 г., фактура № 2564/03.11.2020 г. за 2510,40 лв. с ДДС, издадена от адвокатско дружество „С. и съдружници“, преводно нареждане от 09.11.2020 г. за преведена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките на адвокатско дружество „С. и съдружници“ сума в размер на 2510,40 лв. и извлечение от сметката на адвокатското дружество към 09.11.2020 г., от която е видно, че същата е постъпила по сметка на последното. С оглед на гореизложеното и предвид липса на възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, настоящият състав намира молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК за основателна и същата следва да бъде уважена за пълния претендиран размер. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение