Определение № 232 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 744/2014 г.
ВКСI гражданско отделение25.06.2014 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. Д. за изменение на решение №155/05.06.2014г., постановено от ВКС, І ГО по гр.д.№744/2014г. в частта му за разноските. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Постъпила е молба от Н. Н. Д. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело решение в частта му за разноските с искане да бъдат намалени поради прекомерност присъдените в полза на [община] разноски за юрисконсултско възнаграждение. Молителят поддържа, че ответникът не е бил представляван във ВКС, поради което и не следва да му се присъждат разноски-юрисконсултско възнаграждение, както и че възражението по молбата за отмяна е направено проформа, без правни съображения, с което не се оправдава прекалено големият размер на разноските, които съдът е определил. Излага също и съображения, че е пенсионер и този размер на разноски ще го затрудни допълнително. Ответната страна [община] изразява становище, че молбата е неоснователна по съображения, съдържащи се в молба-становище, подадена в срока по чл.248, ал.2 ГПК. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение №155/05.06.2014г., постановено по настоящето дело, е оставена без уважение подадената от Н. Н. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение №916/22.05.2013г., постановено от Русенския районен съд по гр.д.№5618/2012г., с което е признато за установено по отношение на [община], че молителят не е собственик на част от недвижим имот с площ от 33.97кв.м. между улиците “Н. З.” и “Ц. А.” в [населено място], както и на решение в№758/15.11.2013г. по гр.д.№864/2013г. по описа на Русенския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е потвърдено и Н. Н. Д. е осъден да заплати на [община] сумата 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на направените по делото разноски по делото е направено своевременно от процесуалния представител на [община] в молба вх.№3899/23.04.2014г., в която е посочен и претендираният размер, т.е. налице е и списък на претендираните разноски. Възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение не е направено своревременно и само поради тази причина следва да се приеме за неоснователно. Неоснователен е и доводът на молителя, че присъдената сума следва да бъде присъждана по причина, че ответникът не е бил представляван във ВКС. Процесуалният закон не установява като изискване за присъждане на юрисконсултско възнаграждение осъществяването на процесуално представителство в открито съдебно заседание. Защитата на представляваното от юрисконсулт юридическо лице може да се осъществява и в писмена форма. В случая от ответника по молбата е постъпил писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК, както и молба с вх.№3899/23.04.2014г., поради което следва да се приеме, че процесуално представителство е било осъществено. Неоснователен е и доводът на молителя, че присъдената сума следва да бъде намалена по причина, че възражението по молбата за отмяна е направено проформа и без правни съображения. Преценката за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, чието присъждане страната претендира по реда на чл.78 ГПК, следва да се основава на правния интерес, който направилата разноските страна има по конкретното дело, както и на сложността и вида на извършените от процесуалния представител действия. Възнаграждение следва да съответства на положените усилия, както и на оценката на защитаваното имуществено благо. В настоящия случай представляващият [община] юрисконсулт е изготвил отговор на молбата за отмяна, както и молба, представена преди съдебното заседание, които съдържат правните съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Присъденото юрисконсултско възнаграждение съответства и на цената на защитаваното право. Поради тези съображения следва да се приеме, че присъденото в полза на [община] юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде намалявано. Обстоятелството дали страната, която е осъдена да заплати разноски ще бъде затруднена с оглед материалното си положение също не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото е определено в минимален размер. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение