Определение № 413 от 13.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 61223/2016 г.

Постъпила е молба, вх.8885/17.10.2018 г., от [фирма] – С. за връщане на сума в размер на 20000 лева – внесена обезпечение за спиране изпълнението на влязло в сила въззивно решение №2559/23.12.2015 г. по гр.д.№3559/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че искането е допустимо и основателно. По следните съображения: С молба, по „282, ал.2 ГПК молителят в настоящото производство е поискал спиране на въззивно решение по горепосоченото въззивно дело. Въззивното решение е спряно с определение №35/18.01.2016 г. по т.д.№71/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о. С определение №949/12.10.2017 г. по настоящото дело въззивно решение №2559/23.12.2015 г., допълнено с решение №2488/29.12.2016 г. по гр.д.№3559/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав, не е допуснато до касационно обжалване. Препис от молбата за връщане на обезпечението, ведно с доказателствата към нея, е изпратена до процесуалния представител на ищцата Г. Ж. И. – адв. Н. Д., който е изразил съгласие за връщане на обезпечението на молителя. С оглед изложеното е отпаднала нуждата от спиране по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК. Искането е направено в срока по чл.82 ГПК, поради което при поискване подлежи на връщане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,