Определение № 1886 от 04.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1964/2023 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. Депозирана е молба от касатора Р. А. Д. с искане да бъде освободена от задължение за внасяне на държавна такса в указания с определение № 1104/29.04.2024 г. по т.д. 1964/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, размер от 534,95 лв. за разглеждане на касационната й жалба. Излага, че не разполага със средства за заплащане на таксата предвид получаван доход в минимален размер; обстоятелството, че е майка и се грижи за три деца; притежава единствено автомобил Пежо 206, с година на производство 1999 г., а притежаваното от съпруга й имущество е идеални части от недвижими имоти в провинцията, които предвид съществуващата съсобственост с други лица и местонахождението им не са бързо ликвидни. По тези доводи моли молбата й да бъде уважена. Молбата е основателна. Предвид нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК държавни такси по делата не се внасят от страни физически лица, за които от съда е признато, че не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. С представена по делото декларация в оригинал с молба от 25.06.2024 г. молителят удостоверява, че получава доход в размер на 933 лв.; че се намира в граждански брак; че съпругът й не получава доход, че издържа с дохода си пет лица; че притежава автомобил Пежо 206, с година на производство 1999 г., а съпругът й притежава идеални части от поземлени имоти в [населено място] и [населено място], Област Варна. За удостоверяване на последните обстоятелства представя и писмени доказателства – три броя удостоверения за раждане, от които се установява, че е майка на три деца, и справка от АВп за притежавани имоти от съпруга й А. Д.. Предвид гореописаните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК настоящият състав на съда приема, че по делото се установява твърдяната с молбата на Р. А. Д. липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на сумата 534,95 лв. и депозираната от нея молба по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение