Решение № 6042 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 435/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А. А., [ЛНЧ], роден в [населено място], област Дейр Алзор, Сирия, чрез адвокат Т. Томов, САК против решение № 38478 от 19.11.2025г., постановено по адм. дело № 5109 по описа на Административния съд София - град за 2025 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл.84, ал.3, вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена жалбата на А. против Решение № 2844 от 31.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Претендира присъждане на разноски за служебен защитник за двете съдебни инстанции. Жалбата се поддържа в съдебна зала от адвоката на Б. А. и лично от сирийския гражданин. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд-София-град е образувано по депозирана от Б. А. А. жалба срещу Решение № 2844 от 31.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил от фактическа страна, че Б. А. А. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], област Дейр Алзор, Сирия, с постоянен адрес в [населено място], област Дейр Алзор, Сирия. От регистрационен лист и приложение към него ставало ясно, че А. е женен, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], имал начално образование и бил работник - земеделие по професия. Напуснал Сирия през 2023 г., като е заминал за Турция, където и работил в завод за въглени за наргилета. В края на ноември или началото на декември 2024 г. влязъл нелегално в Република България от Република Турция. За първи път подал молба за закрила в България. В проведеното с чужденеца интервю посочил, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Твърди, че не е членувал в политически партии, не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Напускането на Сирия обосновава с бъдещето на съпругата и сина му – за да им даде по-добър живот. Посочва и икономически причини, свързани с желанието му да стигне до Европа. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. А. А.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извод, че е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Приел е за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита, а напротив – изводът на съда е, че за А. са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счел, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си по произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това е прието, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., изхождайки от бежанската история на Б. А. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съобразно справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". В проверяваното решение са изложени и обстойни мотиви за положението на Турция като трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, обстоятелство анализирано и преценено и в решението на председателя на ДАБ, касателно А.. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Правилно Административен съд София-град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В случая, съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е приел, че А. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е заплашван в страната си по произход. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие, не е бил обект на репресии. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, без да носи със себе си какъвто и да било документ за самоличност. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от Европейския съюз, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне и на хуманитарен статут на Б. А. А. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая първоинстанционният съд е отчел и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, съответно липсата на критериите посочени в решението. Административният съд е извършил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и предоставената от А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не е установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. №№ МД-02-155/15.04.2026 г., МД-02-122/26.03.2026г., МД-02-182/07.05.2026г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: