Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1592/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на околната среда и водите срещу определение № 1402/15.06.2020г. по т.д. № 341/2019г. на Софийски апелативен съд, ТК, XV състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, направено с касационна жалба с вх. №16471/05.09.2019г., за изменение на постановеното по същото дело решение № 1873 от 23.07.2019г. в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи, че определението е неправилно и претендира неговата отмяна. Поддържа, че присъденото в полза на Община Етрополе адвокатско възнаграждение не съответства на възложената и извършена адвокатска работа, на нейната сложност, естество и продължителност. Ответникът Община Етрополе изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по т.д. № 341/2019г. на Софийски апелативен съд е образувано след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Същото е приключило с решение № 1873 от 23.07.2019г., с което е потвърдено решение № 994/23.05.2017г. по т.д. №610/2017г. на Софийски градски съд за признаване за установено по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Община Етрополе не дължи на Министерство на околната среда и водите възстановяване на сумата от 295 000 лв. – финансова корекция по договор № 58-131-С019/12.01.2009г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, за която е издадено писмо с изх. № 12-00-769/09.04.2014г. от ГД „ОПОС“ към МОСВ. С оглед изхода на спора решаващият състав е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на Община Етрополе направените по делото разноски за касационна и въззивна инстанция в общ размер на 39 804 лв. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Министерство на околната среда и водите, с която е обжалвано и решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че претенцията за разноски следва да е доказана по основание и размер, който не следва да е прекомерен, като само реално направените разходи подлежат на възстановяване. С определение № 342/20.05.2020г. по т.д. № 2749/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като молбата по чл.248 от ГПК, инкорпорирана в касационната жалба, е изпратена по компетентност на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението му в частта за разноските. За да достигне до този извод, решаващият състав е приел, че присъдените в полза на общината разноски са реално направени и са формирани от сбора на заплатените адвокатски възнаграждения с ДДС при разглеждане на делото от САС и ВКС. Намерил е за неоснователно направеното от молителя при първото разглеждане на делото възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, като е изтъкнал, че договореният размер на същото е равен на минималния такъв, определен в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на въззивния съд за неоснователност на искането по чл.248 от ГПК. Предявеният отрицателен установителен иск касае спор относно дължимостта на сумата 295 800 лв., представляваща финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ. Казусът е специфичен от гледна точка на правна уредба, съдебна практика и фактическа обстановка, голям е обемът на събрания по делото доказателствен материал. По делото са развити от страните множество доводи и възражения, като ангажираните от Община Етрополе процесуални представители от Адвокатско дружество „Менко Менков и съдружници“ са изготвили всички необходими книжа и са се явили в проведените открити съдебни заседания. С оглед извършената преценка, настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената адвокатска защита, както и не се явява прекомерно, доколкото не надвишава значително минималния размер, определен в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че поради противоречие с разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата, установяваща изискване за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, не следва да намерят приложение разпоредбите на Наредба №1/2004г., тъй като тя свързва минималния размер на възнаграждението само с цената на иска. Разпоредбата на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата установява изискване за уговаряне на справедлив и обоснован размер на възнаграждението между адвоката и клиента, като спазването на това изискване може да бъде преценявано от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото при направено възражение за прекомерност на възнаграждението. Като критерии за преценка се съобразяват наличието на многобройни доказателства, положена грижа за тяхното събиране и изследване, използването на множество доказателствени средства, извършване на множество необходими процесуални действия във връзка с делото, проучване и съобразяване с голяма по обем съдебна практика или липса на съдебна практика за съответния казус, използване на специализирана или чуждестранна правна литература и други. Същевременно обаче разпоредбата на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата установява минимален праг, под който не може да се уговаря възнаграждение и това е предвиденият в наредба та на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Следователно проверката за прекомерност обхваща само частта на възнаграждението, уговорено между адвоката и доверителя, надвишаваща минималния размер в Наредба №1/2004г., а при възнаграждение, определено до този размер, съдът не следва да преценява фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение