Решение № 6790 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13219/2013 г.

Решение № 6790 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13219/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП против решение № 2068/23.07.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 398/2013 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031202031/16.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 793/18.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, относно определените задължения на "Марион" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Нидерле" № 2, ет. 4, ап. 19 за ДДС в размер на 7556.90 лв. и лихва 1343.36 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не са получени стоките по процесните фактури от ревизираното дружество. От негова страна не е взето предвид установеното счетоводно отразяване на фактурите в счетоводството на доставчика, което се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, притежаването на складове, където се съхраняват стоките и се извършват продажби и назначените лица по трудови договори. Неправилно е преценена съдебно-графологичната експертиза, която не съдържа констатации по отношение на фактурите от м. септември 2010 г. Ревизираното лице има седем назначени продавач-консултанти по трудови договори и обстоятелството, че фактурите от м. август 2010 г. не са подписани от управителя на дружеството, не означава, че стоките не са получени, тъй като няма пречка същите да са получени от служител на дружеството. Освен това през м. август 2010 г. са издадени други фактури от същия доставчик, подписани за "получил стоката" от същото лице, които са осчетоводени в счетоводството на "Марион" ЕООД. По отношение на установените невнесени данъчни задължения за данъчните периоди м. юни, м. юли, м. септември, м. ноември и м. декември 2011 г. в общ размер 1366.51 лв. и лихва 178.54 лв. в решението не са изложени мотиви, поради които РА е възприет като незаконосъобразен и е отменен. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Марион" ЕООД срещу РА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Марион" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Нидерле" № 2, ет. 4, ап. 19 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031202031/16.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 793/18.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Марион" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. август и м. септември 2010 г., м. юни, м. юли, м. септември, м. ноември и м. декември 2011 г. в общ размер 7556.90 лв. и лихва - 1343.36 лв., както и лихва върху невнесени авансови вноски по ЗКПО за 2010 г. в размер на 10.88 лв. В частта по ЗКПО жабата на дружеството против РА е отхвърлена от първоинстанционния съд. В тази част решението не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила. Варненският административен съд е отменил РА в частта по ЗДДС и решението му се обжалва в настоящото производство именно в тази част. По отношение на 10 фактури /шест от м. август 2010 г. и четири от м. септември 2010 г./, подробно описани с номера и дати на стр. 5 от Ревизионния доклад /РД/, стр. 2 - 3 от РА и стр. 3 от решението на директора на Дирекция "ОДОП", органът по приходите е установил, че са издадени от доставчик "Пато" ЕООД и в тях като получател е вписани ревизираното дружество. Получателят не е отразил тези фактури в дневниците си за покупките и в справките - декларации, фактурите не са отразени в счетоводните му регистри и във връзка с реализацията на получените стоки приходи не са отчетени. Посоченото е дало основание да се направи извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Определено е с РА задължение за ДДС във връзка с реализацията на стоките върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК - за данъчния период м. август 2010 г. - 5830.75 лв. и за данъчния период м. септември 2010 г. - 359.64 лв., както и задължение за лихва съответно в размер на 1100.02 лв. и 64.80 лв. За данъчните периоди м. юни, м. юли, м. септември, м. ноември и м. декември 2011 г. в хода на ревизията е установено, че с подадените справки-декларации е деклариран ДДС за внасяне в размер общо 1366.51 лв., който не е внесен. Начислена е лихва за забава към 16.08.2012 г. в общ размер 178.54 лв. За да отмени РА, Варненският административен съд е приел, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките, а сами по себе си фактурите не удостоверяват реално възникнало данъчно събитие, нито пък обстоятелството, че са отразени в дневниците за продажбите на доставчика. Не е доказано, че именно жалбоподателят е получател по тези фактури, тъй като липсва подпис на представляващия дружеството в тях, обстоятелство, което е безспорно установено от графологичната експертиза. Не са представени документи, установяващи прехвърляне на правото на собственост върху стоките, доказателства, че доставчикът е разполагал с тези стоки, за транспортирането им до търговските обекти на жалбоподателя, за извършени плащания. Както беше посочено по-горе, процесните фактури са 10 /шест от м. август 2010 г. и четири от м. септември 2010 г./, неправилно коментирани от съда като 20 и описани на стр. трета от решението. Изводите на съда по отношение на фактурите, издадени през м. август 2010 г., настоящата касационна инстанция намира за правилни и законосъобразни, а тези по отношение на фактурите, издадени през м. септември 2010 г., за неправилни. Фактурите са представени от доставчика и се съдържат в преписката. В тях е посочено, че стоката е получена от Мариана Андреева - управител и представляващ "Марион" ЕООД и съдържат подпис. Стоките са описани по наименование /вид/, количество, мярка, ед. цена, ДДС и обща стойност. Други документи, свързани с доставката на стоките, описани във фактурите, не са съставяни и това обстоятелство не е спорно. В подаденото възражение срещу РД ревизираното данъчно задължено лице оспорва само доставките по фактурите, издадени през м. август 2010 г. - шест броя, описани в същото. В тази връзка и поставените от жалбоподателя задачи на ССЕ и на графологичната експертиза касаят само фактурите, издадени през м. август 2010 г., но не и тези, издадени през м. септември 2010 г. Основателен в тази връзка е доводът на касатора, че графологичната експертиза не установява, че и фактурите, издадени през м. септември 2010 г., не съдържат подпис на Мариана Андреева срещу "стоката, получена от Мариана Андреева". При положение, че фактурите от м. септември съдържат подпис на управителя и представляващия ревизираното дружество като получател на описаните стоки, липсата на оспорване на доставките след узнаването за издаването на фактурите, видно от възражението и на доказателства, че фактурите не са подписани от посоченото лице, изводът на съда, че същите не доказват получаването на стоките от дружеството - жалбоподател, са неправилни и незаконосъобразни. Както беше посочено по-горе, правилно съдът е приел, че фактурите, издадени през м. август, не доказват получаването на стоките от "Марион" ЕООД, а други доказателства, установяващи това обстоятелство, липсват. Счетоводното отразяване на тези фактури при доставчика, наличието на складове, в които той съхранява стоките и извършва продажби, както и на назначени по трудови договори лица, не обосновават извод за извършена доставка на тези стоки. Обстоятелството, че жалбоподателят има назначени седем продавачи с трудови договори само по себе си също не означава, че стоката е получена от някое от тези лица. Не е установено кое е лицето, подписало фактурите от името на дружеството като получател, нито е установено упълномощаване на същото от управителя. Не е установено също така, че това лице е подписало други фактури, които са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя, а дори и това да беше така, то при липса на упълномощаване, няма пречка търговецът да потвърди получаването на стоките по някои от фактурите и да ги осчетоводи и съответно да оспори получаването на стоките по други фактури и да не ги осчетоводи по аргумент на чл. 301 ТЗ. Поради така изложените съображения, решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за ДДС за данъчния период м. август 2010 г. в размер на 5830.75 лв. и лихва в размер на 1100.02 лв. В частта му за данъчния период м. септември 2010 г. решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА относно установените задължения за ДДС в размер на 359.64 лв. и лихва 64.80 лв. Основателен е също така доводът на касатора, че РА е отменен от първоинстанционния съд в частта му относно установеното задължение за ДДС и лихва за данъчните периоди от 2011 г. без да са изложени мотиви за неговата незаконосъобразност. Посоченото съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първонистанционния съд. При този изход на делото разноските на страните за първоинстанционното производство следва да се определят съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата по компенсация. За част от претенцията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, който повторно ще разгледа делото. За настоящото касационно производство юрисконсултско възнаграждение на касатора не следва да се присъжда, тъй като същият не е бил представляван от процесуални представител. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение