Определение № 697 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молби вх. № 309 от 11.01.2023 г. на Р. М. А. Х. С., Р. П. С. и К. П. П. и вх. № 560/18.01.2023 г. на С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П., действащ чрез настойника си В. М.-П. за изменение на определение № 4449/29.12.2022 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителите Р. М. А. Х. С., Р. П. С. и К. П. П. правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на насрещната страна, и искат намаляването му до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум. Молителите С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П., действащ чрез настойника си В. М.-П., искат да им бъдат присъдени още 1930 лв. за въззивното производство. Сумата е формирана от 30 лв. неприсъдена държавна такса и 1900 лв. неприсъдено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 778910/11.04.2022 г., сключен от С. П. и В. М.-П. и адвокат Ж. Ч.. Страните взаимно оспорват жалбите си: С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П., действащ чрез настойника си В. М.-П., считат, че възражението на Р. и Р. С. за прекомерност на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено с отговора на частната касационна жалба, а възражението на К. П. е формално и необосновано. Позовават се на обстоятелството, че частната жалба е подадена от три лица, всяко от които е заплатило средно по 955 лв., което е с 20 % по-малко адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство е 1/3 от заплатеното възнаграждение за основното производство по чл.33, ал.2 ЗС и напълно отговаря на Наредба № 1/2004 г. Считат, че делото е с голяма фактическа и правна сложност, което оправдава размера на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Р. С., Р. С. и К. П. считат, че въззивният съд не е имал основание да събере държавна такса от 30 лв., поради което правилно ВКС не е включил тази сума в размера на разноските. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1900 лв., присъждането на което е поискано с молбата на насрещната страна по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбите за процесуално допустими, тъй като са редовни от външна страна и са подадени в законния едномесечен срок по чл.248, ал.3 ГПК. За да се произнесе по молбите, настоящият състав приема следното: С определението си № 4449/29.12.2022 г. по настоящото дело съставът на ВКС е уважил частната касационна жалба на С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П., действащ чрез настойника си В. М.-П., срещу определение № 1609 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1597/2022 г. на Софийския апелативен съд и е присъдил сторените от жалбоподателите разноски: 2 х 15 лв. държавна такса; 958 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, заплатено от М. П. по договор за правна защита от 11.04.2022 г. и 2867 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство по договор за правна защита от 12.07.2022 г., или общо 3855 лв. Не е съобразено обстоятелството, че освен по договора за защита и съдействие от 11.04.2022 г., сключен между адвокат Ж. Ч. и жалбоподателя М. П. за въззивното производство, по делото е бил представен и договор за правна защита и съдействие от 11.04.2022 г., сключен между същия адвокат и жалбоподателите С. М. П., В. С. М.-П., съгласно който е договорено и заплатено от тях възнаграждение от 1900 лв. също за въззивното производство. Тази сума също е дължима и неоснователно не е била присъдена с основното определение на съда, поради което присъждането следва да стане в производството по чл.248 ГПК. Сумата е посочена в представения от адв. Ч. списък по чл.80 ГПК, който се намира на стр.50 от въззивното частно производство. По реда на чл.248 ГПК следва да се присъди и сумата от 30 лв. – държавна такса за касационното производство, която не е отчетена при определяне на разноските. Неоснователно е направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1900 лв. по договора от 11.04.2022 г. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. в приложимата редакция, действала към момента на сключване на тези договори, минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 100000 лв. до 1 000 000 лв. е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., а съгласно чл.7, ал.1, т.7 от същата наредба в производства по частни жалби адвокатското възнаграждение е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл.11. При цена на иска от 210 261 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5735 лв., а 1/3 от тази сума е 1911,74 лв. Заплатеното по договора от 11.04.2022 г. е в рамките на този минимум. За въззивното производство М. П. е сключил отделен договор с адв. Ч. за сумата от 958 лв., която също е в рамките на минимума, като сумите по двата договора не се кумулират. Основателно е възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.07.2022 г. в размер на 2867 лв. Тези разноски са направени от жалбоподателите по частната жалба, разгледана от ВКС - С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П.. Ответниците Р. М. А. Х. С., Р. П. С. и К. П. П. са разбрали за размера на тези разноски едва от определението на съда по чл.274 ГПК, тъй като в самата частна жалба този размер не е посочен, а на ответниците не се връчва копие от договора за правна защита и съдействие. Затова възражението за прекомерност, направено с молбата по чл.248 ГПК, не е преклудирано. Както се приема в практиката на ВКС, възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание, при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски - определение № 167 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2021 г., III г. о., определение № 78 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4392/2019 г., II г. о., определение № 60120 от 11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3249/2021 г., II г. о. и др. Възражението за прекомерност е основателно. Както бе посочено по-горе, минимумът на адвокатското възнаграждение по договор за правна помощ, сключен по повод настоящото частно производство, е 1900 лв. С оглед данните по настоящото дело присъденото възнажраждение от 2867 лв. по договора от 12.07.2022 г. следва да се намали до минимума от 1900 лв. При този изход на делото определение 4449/29.12.2022 г. по настоящото дело следва да се измени в частта за разноските, като допълнително се присъдят 930 лв. разноски за въззивното производство и се намали сумата на присъдените 2867 лв. за касационното производство до минимума от 1900 лв. В резултат присъдената сума от 3855 лв. следва да се измени на сумата 4818 лв., от които 60 лв. държавни такси за въззивното производство, 1900 + 958 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 1900 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство. Не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като то има несамостоятелен характер и според практиката на ВКС в производство по чл.250 и чл.248 ГПК не се присъждат разноски - определение № 493 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2016 г., IV г. о., определение № 213 от 17.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1976/2018 г., I т. о., ТК определение № 50243 от 24.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1776/2022 г., I г. о., определение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., определение № 135 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1585/2020 г., III г. о., определение № 238 от 28.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1492/2019 г., III г. о., определение № 49 от 18.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 687/2019 г., I г. о., определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,