Определение № 37 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 40/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. М. П., подадена чрез адв. Р. П., за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 603 от 02.05.2018г. по гр.д.№ 750/2018г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4511 от 28.12.2017г. по гр.д. № 14841 по описа за 2017г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу Районно управление „Социално осигуряване“ П. и „Трансстрой Пловдив“ АД – в несъстоятелност искове за признаване на трудовия му стаж в периода от 01.06.1970 г. до 31.12.1977г., през което време ищецът работил в [фирма] като „зидаро-мазач“. Въззивното решение, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на 02.05.2018г., доколкото, независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК в сила влиза именно решението на въззивния, а не на районния съд. Като ново доказателство молителят сочи спестовна книжка, издадена 07.1971г. от Държавна спестовна каса – клон П.. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, по допускане разглеждането на молбата приема следното: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като подаването й е в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Връчен е препис от молбата на насрещните страни ТП на НОИ – П. / Районно управление „Социално осигуряване“ П./ и „Трансстрой Пловдив“ АД – в несъстоятелност, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от ТП на НОИ – П.. Налице са предпоставките за допускане разглеждане на молбата за отмяна. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.