Определение № 212 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7464/2013 г.

Постъпила е молба от П. П. К. и А. И. К. за допълване постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските като им бъде присъдена сумата 350лв., заплатени като адвокатски хонорар. В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна Ц. Г. М. изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не е представен списък на разноските и ако такъв липсва, страната няма процесуална възможност да има претенции относно съдебния акт в частта му за разноските. Поддържа също така, че исканата сума не следва да бъде присъждана, тъй като сумата е само договорена, но не и изплатена. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №72/21.02.2014г., постановено по настоящето дело, е оставена без разглеждане подадената от Ц. Г. М. касационна жалба вх.№112301/11.10.2013г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№4431/2009г. В частта по предявения от Ц. Г. М. иск следователно производството по гр.д.№7464/2013г. по описа на ВКС,ГК,І ГО е приключило и съгласно чл.81 ГПК е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски. В подадения от молителите отговор на касационната жалба на Ц. Г. М. се съдържа искане за присъждане на разноски, по което в определение №72/21.02.2014г. съдът не се е произнесъл. Представен е съответният договор за правна помощ, в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. е заплатено /внесена сума 350лв./. Искането е постъпило в регистратурата на ВКС на 24.02.2014г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК,поради което следва да се приеме за допустимо. Неоснователни са наведените в отговора доводи, че доколкото към отговора не е представен списък на направените разноски, то не съществува процесуална възможност за страната да има претенции относно съдебния акт в частта му за разноските. Според дадените в т.8 на ТР №6/2012г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2012г. указания по приложението на процесуалния закон, липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В настоящия случай по направеното в отговора искане за присъждане на разноски съдът не се е произнесъл, поради което липсата на списък не представлява пречка разноските, за които по делото е установено, че страната е направила, да й бъдат присъдени. Неоснователен е и доводът, че сумата не следва да бъде присъждана, тъй като не е заплатена. Както вече беше отбелязано, в представения договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие във връзка с подадената от Ц. М. касационна жалба, е внесено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение