Определение № 404 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 85/2026 г.

Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 10137 от 01.12.2025 г., подадена от Мюсюлманско вероизповедание, ЕИК 121526008 против определение № 468/14.11.2025 г. постановено по гр.д.№ гр.д.№ 570/2025г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 333/20.08.2025 г., постановено по гр. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали. С последното е оставено без уважение искане по чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 95/08.07.2014г. на Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК 121526008 за изменение на решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали в частта за разноските, които е осъдено да плати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 062.28 лева. След образуване на настоящото дело е постъпила касационна жалба № 260040 от 07.10.2025 г., подадена също от Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК 121526008 против въззивно решение № 260000 от 05.08.2025 г. по гр.д.№ 1224/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Налице е връзка между производството по касационната жалба срещу въззивно решение № 260000/05.08.2025 г. по гр.д.№ 1224/2014 г. на Пловдивски апелативен съд и производството по частната касационна жалба против определението на въззивната инстанция по ч. гр.д.№ 570/2025г., с което е потвърдено определението по чл. 248 ГПК, постановено от първоинстанциония съд. Поради това и на основание чл. 213 ГПК настоящото ч.гр.д.№ 85/2026 г. на ВКС, І гр.о. следва да се присъедини към гр.д.№ 288/2026 г. на ВКС, І гр.о. за общо разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение