Решение № 220 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 826/2010 г.

Решение № 220 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 826/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 1461 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 95/09 г. Окръжен съд [населено място] е оставил в сила решение № 18 от 09.03.2007 г. по гр. д. № 62/06 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от В. А. С. срещу Т. И. Г. установителен иск за собственост на 600 кв. м., представляващ част от възстановен земеделски имот с площ 1.5 дка в м. "Деретата/Воденицата", землището на [населено място] воден. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. С.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация Т. Г. оспорва жалбата. С определение № 88 от 1.02.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите дали решение на ОСЗ в което възстановеният имот не е описан с граници и към което не е приложена скица, легитимира ищеца като възстановен собственик и дали в производството по чл. 97 ГПК (отм.) ответникът може да оспорва легитимацията на ищеца който притежава решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулираните въпроси настоящият състав приема следното: Когато е предявен иск за собственост на земеделски имот, за да установи правото си на собственост към настоящия момент ищецът трябва да представи доказателства за възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията с ДВ бр. 17 от 1.03.1991 г., по заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделски имот ОСЗ се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението, т. е. няма изискване към решението да се приложи и скица. С изменението на текста с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г. законодателят е формулирал изисквания че в решението с което се възстановява правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, както и че към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Предвид изменението на нормата, скицата се явява условие за индивидуализирането на имота. С оглед на изложеното, практиката в решение № 2089 от 2.02.2004 г. по гр. д. № 2782/02 г. на ВКС IV ГО с което е прието, че решението на ОСЗ за възстановяване на имот в стари реални граници и скица към него легитимират правоимащите като собственици е правилно, но касае момент за възстановяване на земята различен от настоящия. В производството по чл. 97 ГПК (отм.) ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца, на когото е издадено решение на ОСЗ, ако не заявява права върху имота към момента на обобществяване. Само ако и двете страни твърдят че са били собственици на имота към миналия момент, т. е. ако е налице спор за материално право, съдът може да изследва коя от страните е била собственик на имота. Ако няма такъв спор, решението на ОСЗ е достатъчно доказателство за правото на собственост на ищците. Ползвателят може да противопостави само възражения по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползуване в право на собственост. Затова практиката в цитираното решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 2436/04 г. на ВКС IV ГО на ВКС е правилна. В този смисъл е задължителната практика на ВКС постановена в производство по чл. 290 ГПК - решения № 540 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1834/09 г. на ВКС I ГО и № 927 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/09 г. на ВКС I ГО и № 129 от 28.05.2010 г. по гр. д. № 65/10 г. на ВКС II ГО. По основателността на касационната жалба: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като възстановен собственик, тъй като в решението за възстановяване на собствеността не били описани границите на възстановения имот и нямало приложена скица на имота. Не било доказано, че наследодателя на ищцата е бил собственик на имот който е идентичен с процесния имот. Без значение за основателността на претенцията било обстоятелството дали ответникът е придобил право на ползуване върху земята и дали е построил сграда. Съдът обсъдил и факта, че жалбата на В. С. срещу заповед на областния управител за одобряване плана на новообразувани имоти е отхвърлена. С него било прието че ответникът е собственик на имот № 27 в м. "Воденицата", тъй като правото му на ползуване е трансформирано в право на собственост. Предоставените му 600 кв. м. били овощна градина, част от имот № 408. В касационната жалба се твърди, че съдът не е изпълнил задължителните указания в отменителното решение и не съобразил, че имотът е индивидуализиран със скица съгласно плана по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Идентичността на имота била установена със заключение на техническата експертиза и показанията на свидетелите. Освен това, имотът не бил застроен от ползвателя към 1.03.1991 г. и правото му на ползуване не било трансформирано в право на собственост. Настоящият състав счита, че ищцата не се легитимира като възстановен собственик на процесния имот. Установено е по делото, че тя е един от наследниците на А. П., починал на 10.04.1976 г. С решение № 906а от 24.02.1993 г. ОСЗ възстановила на наследниците собствеността на лозе от 1.5 дка в м. "Деретата". Изводите на въззивния съд че към решението е било необходимо прилагане на скица е и че не е доказано правото на собственост на наследодателя на ищцата са незаконосъобразни. От една страна, тъй като решението е издадено през 1993 г., не е било необходимо към него да бъде приложена скица. От друга страна, искът е предявен след издаване на скица към плана по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, с който от възстановения имот са образувани два имота. Ответникът като ползвател не е заявил право на собственост към момента на обобществяване на земята, затова решението на ОСЗ е достатъчно за доказване правата на собственост на ищцата към миналия момент. Към настоящия момент обаче ответникът владее процесния имот на правно основание, тъй като правото му на ползуване е било трансформирано в правото на собственост. Както е прието и в решение № 129 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г. на ВКС II ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, колизията на права между възстановен собственик и изкупил имота ползвател е разрешена в полза на последния, тъй като при осъществяване предпоставките на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ бившият собственик не може да получи имота си в реални граници. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че му е признато право на възстановяване на собствеността със съответно решение на компетентния административен орган - ОСЗ, а в тежест на ответника е да установи, че са осъществени предпоставките на закона за придобиване собствеността по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, понеже само по този начин може да отблъсне претенциите на бившия собственик. Видно от удостоверение № 50а от 27.10.1985 г., на основание ПМС № 11/82 г. ответникът е ползвател на нива от 800 кв. м., която заплатил през 1994 г. Съгласно представените скици от 28.11.2006 г. към плана по § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за новообразувани имоти, имот № 40.21 е нива, собственост на А. П. с площ 900 кв. м., а имот № 40.27 е овощна градина на Т. Г. с площ 600 кв. м. В случая, предвид състоянието на имота не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуването му от страна на ответника, но § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ също дава възможност на ползвател да придобие собственост на предоставената му за ползуване земя и тогава, когато тя представлява овощна градина, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Още в административното производство не е имало спор че предоставената на ответника земя е овощна градина и той е заплатил определената цена. Според разпоредбата на § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, в която се описват местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към заповедта се прилага и скица на имота. След като процесната заповед е влязла в сила, административна процедура по възстановяване на собствеността е приключена и ищцата не се легитимира като собственик на имот № 40.27. С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС