Определение № 8775 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9048/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. В. Б. срещу определение № 3931 от 28.04.2025 г. по канд № 673/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставено без разглеждане подаденото от него искане за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление № BG17022022/4000/P8- 118/10.08.2022г. на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ – София и е прекратено производство по АНД № 673/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Счита определението за неправилно.Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че новооткритото обстоятелство е било известно на страната на 24.07.2024 г. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че правилно е прието, че е преклудирано искането за възобновяване на администраивнонаказателното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в 7-дневния срок, с пощенско клеймо от 06.06.2025 г., при връчено на жалбоподателя съобщение за определението на 30.05.2025 г. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът е приел, че А. Б. се позовава на новооткрито доказателство – Уведомление за решение за депортиране в съответствие със Закона за имиграцията от 1971 г. и закона за границите на Обединеното Кралство от 2007 г., в превод на български език, като твърди, че не е узнал за воденото производство, тъй като е бил задържан в Кралство Англия. Приел, че искането е депозирано след преклузивният срок съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Документът е бил известен на страната най-малко към датата на депозиране на жалба срещу Разпореждане № 3836/03.07.2024г. по АНД № 3622/2024г. на РС Пловдив, с което производството по делото е прекратено, тъй като е бил приложен към същата. Жалбата е депозирана на 24.07.2024г. поради което приел, че срокът по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН е изтекъл на 24.08.2024г. Определението е правилно като резултат. Съдът не е съобразил, че разпореждане № 3836/03.07.2024г. по АНД № 3622/2024г. на РС Пловдив е влязло в сила на 18.11.2024 г., когато е постановено определение № 9963 от 18.11.2024 г. по чкад № 1937/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставено в сила № 3836/03.07.2024г. по АНД № 3622/2024г. на РС Пловдив, следователно преклузивният едномесечен срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН за подаване на искане за възобновяване на административнонаказателното производство започва да тече след тази дата и изтича на 19.12.2024 г., но и от тази дата искането за възобновяване на администратнивнонаказателното производство, подадено с пощенско клеймо от 24.03.2025 г. е просрочено, тъй като е изтекъл едномесечния срок по чл. 71, т. 2 ЗАНН. Безспорно е установено, както е приел съдът, че новото писмено доказателство, на което се е позовал искателят, е било известно на страната най- късно към 24.07.2024г. датата на депозиране на жалба срещу Разпореждане № 3836/03.07.2024г. по АНД № 3622/2024г. на РС Пловдив, тъй като е било приложено към тази жалба. Няма оспорване на тези констатации на съда и те са видни от данните по делото. Искането за възобновяване е подадено на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, а не по чл. 70, ал.2, т.7 ЗАНН, за да се преценява 6- месечен срок за възобновяване. С оглед на това обжалваното определение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение