Определение № 108 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2016 г.

Производството е образувано по подадена от Р. К. Д., чрез пълномощниците му адвокатите Я. М. и Д. Г. от САК, с посочен съдебен адрес в [населено място], частна касационна жалба против определение № 10 от 4.01.2016 год. /неточно посочена датата 1.04.2016 год./ по ч. гр. д. № 4807/2015 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 4.08.2015 год. по ч. гр. д. № 511/2015 год. на Благоевградския окръжен съд. С него окръжният съд, като въззивна инстанция е оставил без разглеждане подадената от същия жалбоподател предходна частна жалба срещу разпореждането от 7.04.2015 год. по гр. д. № 6/2014 год. на първоинстанционния Районен съд, [населено място], като процесуално недопустима. Следователно, пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил въззивно определение на окръжния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото в упражнение на своята компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно горната разпоредба когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, в случая инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК /мотивите на ТР № 1 от 21.07.2010 год. по т. д. № 1/2010 год. ОСГТК на ВКС/. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Поради това и подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима, същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. Без значение е посочената в обжалвания съдебен акт възможност за касационно обжалване, тъй като обратният извод следва от закона. С оглед на тези съображения настоящата инстанция не следва да се произнася по релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.