Определение № 50311 от 02.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 874/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. С. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. Ж. И., против въззивното решение № 121 от 19 ноември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 411/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 272 от 13 юли 2021 г., постановено по гр.д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, за отхвърляне на предявения от С. срещу И. Ф. К., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че С. не дължи на К. сумата от 61800 лева - главница и 3090 лева - договорна неустойка за забава за периода 09.09.-08.10.2008 г. за задължение, произтичащо от договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът е приел, че по процесното изпълнително производство не е настъпила перемпция. Оспорва се изводът, че в случая не е било налице бездействие на взискателя, тъй като работодателят не е превеждал суми по наложения запор поради наличието на предходни запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поддържа се, че в случая намират приложение постановките на т. 10 от ТР № 2/2013 г. ВКС, ОСГТК, поради което изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона още на 11.12.2010 г., а извършените след тази дата изпълнителни действия са невалидни и не прекъсват погасителната давност. Освен това налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника било недопустимо, тъй като същото било в размер на минималната работна заплата за страната към процесния период, поради което било несеквестируемо. Дори да се приемело, че към процесния период приложение е намирало ППВС № 3/1980 г., касаторът счита, че давността на главницата е изтекла на 12.12.2015 г., а за неустойка на 12.12.2013 г. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касационният съд констатира, че един от поставените в изложението правни въпроси е: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ВКС, ОСГТК, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Въпросът е обусловил изхода на спора. По сочения проблем е образувано тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК, в което предмет на тълкуване ще е въпросът прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Разясненията на ВКС по тълкувателното дело ще са от значение за разрешаването на настоящия спор. Ето защо се налага производството по делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по цитираното тълкувателно дело. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,