Определение № 338 от 01.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 591/2024 г.

Производството е реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 483/21.06.2024 г. по чнд № 599/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност между него и Софийски градски съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази предпоставките по чл.44, ал.1 от НПК, намира следното: По образуваното, на основание Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, чнд № 3571/2024 г. по описа на СГС и след получаването на справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на осъдения от компетентните власти на Република Германия български гражданин Я. Б. Я. в [населено място], [община], обл. Русе, първоинстанционният съд е прекратил производство и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд - Русе. От своя страна, съдията-докладчик от ОС - Русе е приел, че тъй като обичайното местопребиваване е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, а в случая това е гр. Мюнхен, Германия, компетентен да признае акта се явява Софийски градски съд. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по „местоживеенето“ на осъденото лице. Константна е съдебната практика, че под „местоживеене“ следва да се разбира адресът, на който лицето фактически живее, а това съгласно чл. 94 от ЗГР е посоченият от него настоящ адрес. От справката от НБД „Население“, която е била налична по делото към момента на произнасянето от страна СГС, е ясно, че от 06.06.2013 г. като настоящ адрес осъденият е декларирал пред българските власти този в Германия, а като постоянен този в [населено място], област Русе. При положение, че Я. изрично е заявил пред надлежните органи в Република България, че е свързан трайно и живее в Германия, настоящият състав приема, че е налице втората предпоставка по чл.7, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, която обосновава компетентността на СГС да признае и приеме за изпълнение влязлата в сила присъда на Окръжен съд - Мюнхен I, тъй като осъденото лице не живее в страната. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение