Определение № 484 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2014 г.

С определение №6252/20.3.2014 г. по гр.д.№1614/2013 г. Софийският градски съд, търговско отделение, VІ-19 състав, е отменил определение от 27.11.2012 г. по гр.д.№55876/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 47 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране изпълнението по изп.д.№20118480400510 на ЧСИ Р. А., рег.№848, и не е уважил искането. Срещу определението на Градския съд е подадена частна касационна жалба, вх.№46516/14.4.2014 г., от адв. Й. Т. – процесуален представител на молителя Б. Д. Л. от [населено място], с оплаквания за неправилност. Претендират се разноски. Ответникът по частната касационна жалба М. Б. Л., посредством процесулания си представител – адв. М. З., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл. 396, ал.2, изр.3-то ГПК. Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу определения по обезпечение на иска само в случаите, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по искане за допускане на обезпечение или когато след отмяна на първоинстанционното определение в качеството си на въззивна инстанция е допуснал обезпечението. Обжалваното въззивно определение е постановено по жалба срещу първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на иска. Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение, т.е. обжалваното определение е въззивно, без да попада в хипотезата на чл. 396, ал.2, изр.3-то ГПК (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.), поради което са приложими постановките на ТР №1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. ОСГТК ВКС, запазило действието си в тази му част и след изменението на чл. 396, ал.2 ГПК от 21.12.2010 г. С оглед изхода спора частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба деловодни разноски в размер на 300 лева. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,