Решение № 8426 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2015 г.

Решение № 8426 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 298 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Пловдив срещу решение № 165/30.01.2015 г. по адм. д. № 3615/2013 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която е отменен ревизионен акт № 161301765 от 19.07.2013 г., потвърден с Решение № 1140 от 1.11.2013 г. на заместник директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, досежно определени на Георги Николов Николов данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 г. за разликата от 420,93 лв. до 672,53 лв. и съответни лихви за просрочие; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2010 г. за разликата от 5622,37 лв. до 8438,84 лв. и съответни лихви за просрочие; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2011 г. в размер на 2 509.74 лв. и съответните лихви в размер на 301,27 лв.; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за 2009 г. в размер на 1273,50 лв. и лихви за просрочие в размер на 422,36 лв.; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за 2010 г. в размер на 1820,88 лв. и лихви за просрочие в размер на 415,96 лв.; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за 2011 г. в размер на 1920,00 лв. и лихви за просрочие в размер на 239,66 лв. и по касационна жалба на Георги Николов Николов чрез неговия пълномощник срещу същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу оспорения ревизионен акт както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 г. в размер на 420,93 лв. и съответни лихви за просрочие; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2010 г. в размер на 5622,37 лв. и съответни лихви за просрочие. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Николов Николов срещу процесния ревизионен акт, с който са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2009- 2011 г. в посочените размери и лихви. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства е налице превишаване на разходи над приходи, както и данни за укрити приходи или доходи-доходи с неустановен произход за посочените данъчни периоди. Тези обстоятелства са приети от органите по приходите като такива по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъотвествие на разходи към приходи и е посочено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по особения ред. С обжалваното решение съдът е изменил оспорения ревизионен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел следното: В данъчната основа за определяне на дължимия данък следва да се признаят като приходи два заеми, получени от ревизираното лице в размер на по 10 000 лв. за отчетната 2010 г.; резултатите от дейността на единия съпруг като едноличен търговец не следва да участват при определяне на основата за облагане на другия съпруг, а определените с ревизионния акт задължения за здравно осигуряване не се дължат, тъй като процесуалното правило на чл. 124а ДОПК въздейства върху материалноправните разпоредби за определени на данъчни задължения и не може да се прилага с обратна сила. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за признати за приход два парични заема в общ размер на 20 000 лв. Съдът се е съобразил със законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, че в случаите на извършена ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. При условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от ревизираното лице факти и обстоятелства въз основа на разпитаните в съдебното производство свидетели обосновано е прието, че ревизираното лице е получило заеми от по 10 000 лв. от Елена Крумова и Иван Костадинов, както и обосновано е прието, че такива не са предадени от Георги Атанасов и Катюшка Костадинова. Настоящата съдебна инстанция приема за установено, че началното салдо е нулево, поради което възраженията във втората касационна жалба в тази насока са неоснователни. Ревизираното лице не е декларирало доходи за предходната година, а доказателства, че доходите и разходите на домакинството се делят по равно между двамата съпрузи не са ангажирани. В тази насока се съдържат само твърдения, но вече се посочи, че в тежест на жалбоподателя е да установи твърдени от него факти и обстоятелства. В разглеждания аспект изводът на съда, че в разходването на средства от ревизираното лице не са участвали и приходи на съпругата, е съобразен с доказателствата по делото. Следва да се добави, че дори трудовите доходи на другия съпруг да са в резултат на съвместен принос, доказателства, че сумите от тях са служели за покриване на разходи на ревизираното лице не са ангажирани. Поради това правилно е отчетено нулево начално салдо за всяка календарна година от ревизирания период. По отношение на отменените данъчни задължения за здравноосигурителни вноски за отчетния период: Според чл. 124а ДОПК разпоредбите на чл. 122-124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Нормата на чл. 122 цели установяване на размер на данъчна основа за облагане на данъчнозадължено лице, който размер на данъчната основа да е максимално близък до този, който би бил определен при правомерно развитие на данъчните производства. Нормата на чл. 122 ДОПК е материалноправна, тъй като сочи основанията и предпоставките, при които се прилага специалният ред за установяване на данъчната основа. Върху така определената данъчна основа се определя и размера на дължимия данък, установен с приложимия за съответния данък материален закон. Въпреки че нормата на чл. 124а ДОПК е процесуална и е относима и спрямо върху висящи производства, то тя въздейства и върху материалноправните разпоредби за дължимостта и размера на съответния данък, поради което прилагането й с обратна сила спрямо материалноправните разпоредби за дължимостта и размера на съответния данък е недопустимо. Предвид изложеното спрямо решението в обжалваните му части не са налице твърдените в касационните жалби основания за отмяна. Решението е обосновано и при правилно приложение на закона и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски не се дължат, тъй като административният орган не е представляван от юрисконсулт, нито касационната жалба е изготвена от такъв, поради което претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Претенцията на втория касатор за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат също е неоснователна, тъй като пред касационната инстанция е представен само списък на разноските, но не и договор за правна помощ /пълномощно/. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,