Определение № 2315 от 07.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 960/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. Н. с ЕГН [номер] и с адрес в гр. Перник, [улица], против Определение № 2165 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 605 по описа на Административния съд – Перник за 2024 г. С обжалваното определение, решаващият състав на Административния съд – Перник е върнал, като нередовна, искова молба на Н., вх. № 2787 от 15.10.2024 г., предявена против Община Перник и е прекратил производството по образуваното пред него дело. Частният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт на всички касационни основания по чл. 209, от т. 1 до т. 3 АПК – нищожност, недопустимост и неправилност. Твърди, че е изпълнил дадените му от съда указания да отстрани нередовности в подадената от него искова молба. Възразява, че съдът не се е произнесъл по негово искане с правно основание по чл. 63, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – Община Перник със седалище и адрес на управление в гр. Перник, на пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А я оспорва по съображения за неоснователността й, в писмено възражение, подадено в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящия съд. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и извърши проверка на обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението, предмет на инстанционен контрол е неблагоприятно, а разгледана по същество е и основателна. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: Производството по адм. дело № 605/2024 г. по описа на Административния съд – Перник е образувано по искова молба, вх. № 2787/15.10.2024 г., от Н. В. Н. с правно основание по чл. 128, ал. 2 АПК и по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С Разпореждане № 1949 от 07.11.2024 г. (л. 11-12 от първоинстанционното дело), Административният съд – Перник е оставил без движение производството по делото и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяване на Разпореждането да: 1. С оглед петитума на предявената искова молба – уточни дали същата е по реда на чл. 128, ал. 2 АПК или по реда на чл. 1 ЗОДОВ; 2. Ако предявеният иск е по реда на чл. 128, ал. 2 АПК, да установи наличието на правен интерес, както и да докаже, че не разполага с друг правен ред за защита; 3. Ако предявеният иск е по реда на чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, да конкретизира от кои незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица претендира вредите и от какво произтича тази претенция, съответно изрично да посочи административния орган, който е причинил неимуществените вреди; 4. Представи отменения индивидуален административен акт, ведно с акта за отмяна, ако заявява претенция за обезщетяване на вреди от незаконосъобразен административен акт, както и да формулира ясно искане; 5. Ако заявява претенция за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни действия, да посочи/представи искането, с което е сезиран административния орган да се произнесе. Да конкретизира действието, което се е дължало, както и да уточни, от кого е извършено или е следвало да се извърши; 6. Ако соченото за незаконосъобразно действие е обжалвано, да представи резултата от оспорването му по административен и съдебен ред и въз основа на това да формулира искане, по което да се произнесе съдът; 7. Ако заявява претенция за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни бездействия на административен орган, да посочи нормативния акт, по силата на който органът има задължение за действие; 8. Представи доказателства за платена държавна такса в размер на 10, 00 лв. по сметка на Административния съд – Перник. Указал му е също неблагоприятните последици от неизпълнение на разпореждането. Съобщението за постановяване на Разпореждане № 1949/07.11.2024 г. по адм. дело № 605/2024 г. е връчено на Н. лично на 08.11.2024 г. – л. 13, пак там. Със Заявление, вх. № 3083/14.11.2024 г. (л. 14 и 15 – пак там), ищецът е представил бележка за внесена по сметка на Административния съд – Перник държавна такса в размер на 10, 00 лв. за образуване на делото. С молба, вх. № 3084 от 14.11.2024 г. (л. 17-18, пак там), Н. е уточнил предявената от него против Община Перник искова молба. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, Административният съд – Перник е приел, че ищецът и частен жалбоподател не е изпълнил дадените от него с Разпореждане № 1949/07.11.2024 г. указания и че само е повторил изложеното в исковата молба. Преценил е, че същата е нередовна, поради което, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, я е върнал на ищеца и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за нищожност на атакуваното определение. Същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от надлежен съдебен състав по смисъла на чл. 164 АПК, изготвено е в писмена форма, каквото е изискването на чл. 172а АПК и е подписано. Обжалваното определение е валиден съдебен акт. Обжалваният съдебен акт е и допустим, доколкото е постановен по исковата молба, с която е сезиран съдът. Същият обаче е неправилен поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от искова молба, вх. № 2787/15.10.2024 г. и уточнение към нея, вх. № 3084/14.11.2024 г., Н. Н. е сезирал Административния съд – Перник с искова молба, предявена против кмета на Община Перник и Община Перник, съдържаща два иска –отрицателен установителен и осъдителен. Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК и е срещу кмета на Община Перник С него Н. иска да установи, че между него и кмета на Община Перник, не съществува административно правоотношение, касаещо извършено незаконно строителство в собствения имот на ищеца, находящ се на [улица] гр. Перник, с идентификатор 55871.508.481 по кадастралната карта на града. Осъдителният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е насочен срещу Община Перник. С него Н. иска осъждането на Община Перник да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 000, 00 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 01.10.2024 г., изразяващи се в непрекъсната тревожност, чувство на безизходица, отчаяние, асоциалност и влошено здравословното състояние (нарушен метаболизъм; чести исхемични кризи; повишено кръвно налягане), причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на Общината и на неговите заместници. Действията са конкретизирани чрез тези, извършени от кмета на Община Перник и от неговите заместници по сигнали за извършено незаконно строителство в имота на ищеца на [улица] гр. Перник, подадени от лице без представителна власт. Незаконосъобразните бездействия, ищецът също е конкретизирал, чрез неприключването в исковия период от кмета на Община Перник на административната преписка, образувана по сигналите за извършено незаконно строителство в собствения му имот, подадени от лице без представителна власт и неустановяването законният статут на обектите, построени в имота на [улица] гр. Перник. Следователно, указанията на първоинстанционният съд са изпълнени от ищеца и предявените искови претенции са конкретизирани и индивидуализиран. Тоест, не е налице нередовност на исковата молба към датата на постановяване на обжалваното определение. По изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне на същия съдебен състав за извършване на последващи съдопроизводствени действия. По искането за присъждане на разноски, направено от ответника по частната жалба, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 236 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия