Определение № 153 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 2/06.01.2020 г. състав на Върховния касационен съд е върнал частна жалба, подадена от П. Б. В.,Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. срещу определение № 307/22.07.2019 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр. д. №3129/2018 г. и е прекратил производството по същата, образувано в частно гр. д. № 4711/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. Осъдил е П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. да заплатят общо на П. Б. П. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в частното производство. С молба вх.№ 599/2029 г. П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. са подали искане по чл. 248, ал. 1 ГПК - оплакване относно присъдените с определение № 2/06.01.2020 г. съдебноделоводни разноски в полза на П. Б. П., вкл. възражение за прекомерност, както и частна жалба срещу определението, с което производството по делото е прекратено. С разпореждане № 14/23.01.2020 г. е даден едноседмичен срок на молителите да изложат допълнителни съображения по молбата за изменение на определение № 2/06.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4711/2019 г., като представят и копие от уточнението за насрещната страна. Оставена е без движение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и частната жалба (и двете в обща молба вх. № 599/21.01.2020 г.), като е указано на същите страни, в едноседмичен срок от съобщението, да представят копие от същата за връчване на насрещната страна, както и доказателства, че са внесли държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. С молба вх. № 1719/20.02.202 г. задължените страни, чрез адв. А. И. З., са уточнили, че поддържат единствено искането за изменение на вече постановеното по делото определение в частта за разноските. Уточняват твърденията си: разноски изобщо не се дължат, защото представеният договор за правна помощ не удостоверява действително плащане на адвокатски хонорар в размер на 500 лв., няма представен и списък по чл. 80 ГПК. Евентуално поддържат довод за прекомерност на платеното възнаграждение. Копие от тази и първоначалната молба са връчени за становище на насрещната страна, чрез адв. Я. Д.. Постъпило е становище, в което се изразяват доводи за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното: Видно от представения по делото договор № 878793 от 02.12.2019 г., П. Б. и адв. Д. са се уговорили за размера от 500 лв. на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, като се съдържа и изявление, имащо характера на разписка, че сумата е платена. Неоснователен е тогава доводът, че разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат на Б.. Следва да се разгледа възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Производството по чл. 274, ал. 2 ГПК е по правило закрито, както се е развило и в случая, поради което възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение по е допустимо да се заявят след постановяване на определението по частната жалба, в едномесечен срок. Съдът, при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, се произнася, като преценява дали заплатения адвокатски хонорар се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, като изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, предполагаемото време за предоставяне на съответната адвокатска услуга и процесуална защита, сложността на казуса и на делото в съответната инстанция и пр. Страната, която е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е длъжна да излага съображения, за да е основателно искането й; съдът се произнася, като преценява законовите критериите, изхождайки от данните по делото. В случая, както стана ясно от вида на спора, а и от данните по делото, то не е с висока правна сложност. Изготвянето на отговора на частната жалба, предмет на съдебното произнасяне, не предполага отделяне на голям отрязък от време или затруднения за адвоката. Спорът се е развил без открити съдебни заседания. При тези данни, съдебният състав на Върховния касационен съд приема, че възнаграждение в размер над 300 лв. се явява прекомерно, като следва да се намали до посочената сума. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение