Решение № 8211 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3449/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България – Северна Македония 2021 - 2027 г., подадена чрез главен юрисконсулт Н. Благоева, срещу Решение № 357 от 02.02.2026 г. по адм. д. № 2254/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отменил негово Решение № РД-02-14-2054 от 13.10.2025 г. за определяне на финансова корекция на Община Гоце Делчев в размер на 5 %. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно излага установените от него факти и обстоятелства, като оспорва извода на съда за неправилно приложение на материалния закон при квалификацията на нарушението, послужило като основание за определяне на финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - Община Гоце Делчев, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № РД-02-14-2054 от 13.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България – Северна Македония 2021 - 2027 г. за определяне на финансова корекция на Община Гоце Делчев (водещ бенефициер по проект „Трансформиране на градски обекти със зелена инфраструктура“) в размер на 5 % по Договор № 100/23.06.2025 г. с „Престиж Бизнес-93“ ООД на стойност 633 108,77 лева без ДДС (323 708,34 евро без ДДС). Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) за допуснато нарушение на чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (ДВ, бр. 59/2024 г.). Посоченото нарушение е констатирано при проверка на документацията на възложената от Община Гоце Делчев обществена поръчка с предмет „Подобряване зелената инфраструктура на гр. Гоце Делчев, чрез реконструкция, основен ремонт и озеленяване на парково и площадно пространство пред Дом на културата гр. Гоце Делчев“. Според административния орган възложителят е предвидил изискване с ограничителен характер в техническата спецификация на обществената поръчка. С техническата спецификация се изисква: „Изпълнителят трябва да представи план за здравословни и безопасни условия на труд на Строителния надзор за одобрение преди започването на каквито и да било действия на площадката. Той също ще бъде подготвен да видоизмени плана с цел да включи каквито и да било мерки, които Строителният надзор смята за необходими за безопасността на хората на площадката.” Възложителят изисква още: „Изпълнителят да назначи на всеки подобект Координатор за безопасност и здраве.” Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2/22.03.2004 г.) възложителят или упълномощеното от него лице възлага на проектанта или на координатора по безопасност и здраве за етапа на проектирането изготвянето на план по безопасност и здраве и го предоставя на строителя преди откриването на строителната площадка. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. възложителят или упълномощеното от него лице определя координатори по безопасност и здраве. Координаторите по ал. 1 трябва да са правоспособни лица с квалификация, професионален опит и техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др. Чл. 5, ал. 3 от посочената наредба предвижда, че функциите на координатор по безопасност и здраве могат да се изпълняват за етапа на изпълнението на строежа и от: консултант (за строежи от първа до четвърта категория); технически ръководител (за строежи от пета категория). При строителство от четвърта категория, каквато е категорията на строежа от предмета на обществената поръчка, възложителят или упълномощено от него лице определя координатор по безопасност и здраве, като координаторът се осигурява от консултанта по чл. 166 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (т. нар. „строителен надзор“) съгласно чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г., а не от строителя. Тъй като поръчката е с предмет строителство, а не за избор на консултант по чл. 166 ЗУТ, поставеното изискване за наличие на Координатор за безопасност и здраве е неотносимо към предмета на поръчката и е ограничително. За да отмени административния акт, съдът е приел, че спорното изискване, за което органът твърди, че има ограничителен характер, по своята същност не отговаря на легалното определение за техническа спецификация по смисъла на § 2, т. 54, б. „а“ от ДР на ЗОП, поради което неправилно органът сочи нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП. Съдът е посочил, че ако подобно изискване беше поставено пред участниците (да разполагат с персонал с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката), то последното следваше да намери отражение не в техническата спецификация, а в критериите за подбор и по-специално в Технически и професионални способности на участниците. Това е така, тъй като задълженията на координатора по безопасност и здраве по смисъла на Наредба № 2/22.03.2004 г. са нормативно установени и в случай, че наличието на такъв специалист се изисква от изпълнителя, за да изпълни поръчката, то това не може по никакъв начин да бъде поставено в техническата спецификация, а задължително следва да бъде заложено като критерий за подбор. Именно поради обстоятелството, че координаторът по безопасност и здраве по смисъла на Наредба № 2/22.03.2004 г. не се изисква от изпълнителя на поръчката в настоящия случай в утвърдените критерии за подбор, Община Гоце Делчев не е поставила никакви изисквания към участниците да разполагат с такъв персонал. Т.е. посоченото изискване „за назначаване на всеки подобект Координатор за безопасност и здраве“, макар и формално инкорпорирано в частта от документацията, озаглавена „техническа спецификация“, не попада в дефиницията, дадена в § 2, т. 54, б. „а“ от ДР на ЗОП, поради което извършените от органа фактически установявания не кореспондират на сочената като нарушена разпоредба на чл. 49, ал. 1 ЗОП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател основателно възразява, че ЗОП не поставя ограничение изискванията за професионална компетентност на екипа да бъдат задължително поставени като критерии за подбор. Изискването за наличие на координатор за безопасност и здраве на всеки подобект в случая не е заложено като критерий за подбор, а има характер на минимално изискване към офертата в частта й относно техническото предложение, доколкото е включено като част от техническата спецификация. Спорното изискване е с ограничителен характер, тъй като е неотносимо към предмета на поръчката. При положение, че формално представлява част от техническата спецификация, а не от критериите за подбор, то органът правилно е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП. Посочената разпоредба предвижда, че техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Другата нарушена разпоредба – на чл. 2, ал. 2 ЗОП, съдържа забрана при възлагането на обществените поръчки възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В случая спорното изискване не е свързано с предмета на обществената поръчка. Този извод се потвърждава и от представения с първоинстанционната жалба договор, сключен от Община Гоце Делчев с „Астра Консулт“ ЕООД, по силата на който общината е възложила на това дружество извършването на строителен надзор, както и следващите се от това функции на координатор по безопасност и здраве по Наредба № 2/22.03.2004 г. Предметът на договора е изпълнение на Обособена позиция № 7: „Упражняване на строителен надзор на обект: „Подобряване зелената инфраструктура на гр. Гоце Делчев, чрез реконструкция, основен ремонт и озеленяване на парково и площадно пространство пред Дом на културата гр. Гоце Делчев“. В чл. 5.1.2 от договора изрично се предвижда, че консултантът изпълнява функциите на координатор по безопасност и здраве за етапа на строителството ежедневно съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Предвид ограничителния характер на изискването, нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 334 евро, включващи 129,48 евро за държавни такси и 204,52 евро юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение