Определение № 2590 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3305/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от П. С. К. молба за отмяна на „влязлото в сила“ решение № 3051/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 20316/2018 г. на Пловдивския районен съд (ПРС).

Молбата е подадена първоначално с вх. № 262330/20.04.2023 г., подписана лично от молителя, а след това – с идентично съдържание, молбата е подадена и с вх. № 502430/05.05.2023 г., подписана и от адвокат А. П. Г., в качеството `и на процесуален пълномощник на молителя, за което е представено надлежно пълномощно от 05.05.2023 г. (лист 38 от делото).

С молба с вх. № 262662/09.05.2023 г. молителят е заявил, че оттегля пълномощните си „по всички мои дела“ за други трима адвокати: адв. Г. В. И., адв. Л. К. Г. и адв. И. Н. Н..

С молба с вх. № 262667/09.05.2023 г. молителят е поискал да му бъде предоставена правна помощ във връзка с молбата му за отмяна. По тази молба администриращият ПРС не се е произнесъл, като е приел, че е от компетентността на ВКС – заедно с молбата за отмяна.

С молба с вх. № 262959/22.05.2023 г. молителят е уточнил, че бащиното му име е С., а не П., както погрешно е посочено в молбата за отмяна.

Ответникът по молбата за отмяна – ищецът в исковото производство „Е.“ Е. не е подал отговор на молбата.

Останалите двама ответници по молбата – ответници и по иска – М. К. К. и Д. П. К., в отговорите си излагат становище и съображения за основателност на молбата за отмяна.

При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на молбата за отмяна съдът намира следното:

С посоченото като предмет на молбата за отмяна решение № 3051/17.07.2019 г. по гр. дело № 20316/2018 г. на ПРС е уважен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Е.“ Е. срещу М. К. К. (съпруга на молителя), в качеството `и на ЕТ „К. – М. К.“, и Д. П. К. (син на молителя), като са признати за недействителни до размера на 1/2 идеална част (на ответницата К.), два договора за продажба от 08.06.2015 г., с които молителят и ответницата К. са продали на ответника Д. К., съответно – 1/6 и 5/6 идеални части от процесния недвижим имот. Това първоинстанционно решение № 3051/17.07.2019 г. по гр. дело № 20316/2018 г. на ПРС е оставено в сила (потвърдено е) с решение № 443/08.04.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2329/2019 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), като това въззивно решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационното му обжалване с определение № 114/16.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2315/2020 г. на Върховния касационен съд (ВКС, III-то гр. отд.). С оглед това, съдът приема, че предмет на подадената молба за отмяна е не първоинстанционното решение № 3051/17.07.2019 г. по гр. дело № 20316/2018 г. на ПРС, а влязлото в сила въззивно решение № 443/08.04.2020 г. по възз. гр. дело № 2329/2019 г. на ПОС (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 13 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС; подробни разяснения в същия смисъл са дадени и с определение № 2176/14.07.2023 г. по частно гр. дело № 1409/2023 г. на ВКС, III-то гр. отд.).

С молбата за отмяна, като писмено доказателство е представена писмена справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на молителя за периода 08.07.1991 г. – 19.02.2023 г. в службата по вписванията в [населено място], издадена на 20.02.2023 г. от Агенцията по вписванията. В молбата се излагат твърдения и подробни доводи и съображения, че установяващите се от тази писмена справка липси на вписвания (неизвършени вписвания) на придобити права на молителя и неговите родители върху процесния недвижим имот, са обстоятелства, които са довели до невъзможност за молителя да защити правата си по делото. При така изложените твърдения и доводи в молбата, наведеното с нея основание за отмяна на влязлото в сила решение може да се квалифицира в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят обаче не е бил страна (ищец или ответник) в производството по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по което е постановено влязлото в сила решение, нито е универсален правоприемник на някоя от страните в това производство, поради което молителят не разполага с процесуална легитимация да иска отмяната на решението, на което и да било от основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 от ГПК. С процесуална възможност за отмяна на влязло в сила решение на някое от тези основания по чл. 303, ал. 1 от ГПК разполагат единствено лицата, които са конституирани като страни в производството, или са универсални правоприемници на някоя от страните.

Твърденията и доводите на молителя не могат да бъдат квалифицирани като такива, сочещи на основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК – единствената хипотеза, при която отмяна на влязло в сила решение може да иска лице, което не е било страна (или универсален правоприемник на страна) в производството, по което е постановено решението. Освен това, с определение № 60368/17.12.2021 г. по гр. дело № 4758/2021 г. на III-то гр. отд. на ВКС, потвърдено с определение № 144/19.04.2022 г. по частно гр. дело № 1330/2022 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, вече е отречена процесуалната легитимация на молителя да иска отмяна, и на основание чл. 304 от ГПК на решение № 3051/17.07.2019 г. по гр. дело № 20316/2018 г. на ПРС, респ. – на влязлото в сила въззивно решение № 443/08.04.2020 г. по възз. гр. дело № 2329/2019 г. на ПОС (предвид приетото по-горе, съгласно и т. 13 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС).

В заключение – подадената от П. С. К. – лично и чрез процесуалния му пълномощник адв. А. П. Г., молба за отмяна е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Неоснователна е и подадената лично от молителя, молба за предоставяне на правна помощ във връзка с молбата му за отмяна. Както вече стана ясно, молбата за отмяна е изначално недопустима, а не страда от нередовности, които да могат да бъдат отстранени от страна на молителя. Освен това молителят вече е упълномощил адв. А. П. Г. като свой процесуален пълномощник в настоящото производство, образувано по молбата за отмяна. При това положение, предоставянето на исканата от молителя правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла в настоящото производство, по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение