Определение № 5865 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс. Подадено е искане от „П.“ ЕООД за изменение в частта за разноските на решение № 4158 от 17.04.2025г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение по адм.д.№2320/2025г. В искането се излагат доводи за прекомерност на присъдени разноски в полза на ответника за осъщественото процесуално представителство в касационното производство. Заявява се искане за определяне на разноски в полза на ответника в размер на минималното адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските редовно уведомен с изпращане на препис от искането не изразява становище. Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в преклузивния срок по чл.248, ал.1 и легитимирана страна, поради което разглеждането на искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С решение № 4158 от 17.04.2025г., постановено по адм.д.№2320/2025г. тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение е осъдил касационният жалбоподател „П.“ ЕООД да заплати на ответника ДЗЗД „Обединена строителна компания – Варна“ разноски по делото в размер на 4500лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция. Съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, заплатения адвокатски хонорар е адекватен на осъществената правна защита в производството, поради което възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е преценено като неоснователно. С искането за изменение на решението в частта за разноските се излагат подробни мотиви във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Настоящият състав счете, че изложените мотиви по отношение на направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар са основателни и налагат изменение на решението в частта за разноските с намаляване на претендирания от ответника адвокатски хонорар. На първо място следва да се отбележи, че приложимата редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията на адвокатската работа – заглавие изменено и обнародвано в Държавен вестник бр.14 от 18.02.2025г. (Наредбата, Наредба №1/2004г.) не предвижда определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.1 от Наредбата размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не по малък от предвидения в Наредбата размер. С решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. С оглед задължителното тълкуване на общностното право следва извод, че предвидените в Наредба №1/2004г. минимални възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Произнасянето по искане за присъждане на разноски за касационното производство, при надлежно възражение за прекомерност, подлежи на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Неоснователен е доводът изложен в искането за изменение на решението в частта за разноските относно правната и фактическата сложност на спора. Производството е образувано във връзка с оспорване на решение за избор на изпълнител, като в производството са разгледани две групи доводи за незаконосъобразност, а именно доводи за незаконосъобразното отстраняване на касационният жалбоподател и втора група доводи за незаконосъобразното допускане на оценка на офертата на ответника в производството. Делото се отличава и с голям обем доказателствен материал, включително и такъв представен на електронен носител. Основателни са доводите на подателя на искането за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, с оглед осъщественото процесуално представителство. По делото не е постъпил писмен отговор по касационната жалба, изложени са доводи по същество в съдебното заседание. По делото не е постъпило писмено възражение по подаденото искане за изменение на решението в частта за разноските. С оглед осъщественото процесуално представителство от адв.Данева, настоящият състав счете, че възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател е частично основателно, поради което претендирания адвокатски хонорар следва да бъде намален, като в полза на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3000лв. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение