Определение № 11 от 09.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 59/2014 г.

„Д. Р.” със седалище и адрес на управление м. А., [община] е подало молба за отмяна на решението по гр. д. № 1461/2010 г. на Бургаския окръжен съд, за разглеждането на която е образувано настоящото гр. д. № 59/2014 г. на ВКС, ІV г. о.. С молба от 2. 12. 2013 г. молителят е поискал да бъде спряно изпълнението на решението на Бургаския окръжен съд. Спиране на изпълнението на влязло в сила решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК при подадена молба за неговата отмяна, е допустимо в случаите когато решението има за предмет притезание, чрез което на правоимащия ще бъде доставена определена облага. Решението по гр. д. № 1461/2010 г. на Бургаския окръжен съд не удостоверява такова притезание. С решението е признато за установено по отношение на молителя и други лица, че С. епархия на Българската православна църква има право на възстановяване на собствеността на 12 000 дка гора в землището на Ч. и на 20 000 дка гора в землището на [населено място] на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Решението не съдържа конкретизация за обекта на изпълнение – юридическа индивидуализация на имотите, и за лицето или лицата, дължащи изпълнение чрез предаване на имотите. След като решението на Бургаския окръжен съд не подлежи на принудително изпълнение поради естеството на признатото от него право, не може да се иска спиране на изпълнението му. Върховният касационен съд