Определение № 7269 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4315/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по „частна жалба“ с вх. № 12 011/27.04.2026г. по описа на ВАС, която в едната си част има характер на касационна жалба от Г. Д. К. от гр. Русе, против Решение № 3205 от 02.12.2025 г. по адм. дело № 172/ 2025 г. по описа на Административен съд-Русе, постановено в производство по чл.38 от ЗДС, преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 74 от 9.09.2025 г. В останалата си част частната жалба с вх. № 12 011/27.04.2026г. по описа на ВАС, е насочена срещу определение № 357/06.02.2026г. по адм. дело № 172/2025г. по описа на АС- Русе, с което е оставена без разглеждане подадената от К. „жалба-уточнение-допълнение“ с вх.№ 353 от 26.01.2026 г. по описа на АС-Русе, от съдържанието на която може да бъде извлечено несъгласие с изводите, до които е достигнал първостепенният съд. Г. Д. К. излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение на Административен съд /АС/- Русе, претендира отмяната муи връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, като вместо паричното му обезщетяване по Решение № 60/ 06.02.2025г. на МС да бъде обезщетен имотно „с един парцел с 10 дка площ, трета категория обработваема земя- нива, с аренден договор и с документи за собственост и скица на негово име в землището на с. Божичен, общ. Иваново, или с. Ново село, Русенско. Ответникът- Министерски съвет на Република България, чрез упълномощения представител Б. Джурин, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва двете жалби и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът- Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт С. Василева, също оспорва жалбите като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Министърът на финансите, чрез юрисконсулт М. Цветанова, също оспорва жалбите като неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Също претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрисконсулт Ц. Иванова, счита касационната жалба за недопустима, тъй като съгласно чл.38, ал.8 ЗДС решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Поддържа, че частната жалба е вътрешно противоречива и съдържа разноречиви твърдения и искания, а по същество е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При извършената служебна проверка досежно допустимостта на производството по касационната жалба, настоящият състав установи следното: Постановеното решение от АС- Русе е необжалваемо на основание чл.38, ал.8 от ЗДС /преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 74 от 9.09.2025 г./ и е влязло в законна сила. Налице е хипотезата на чл.215, т.4 от АПК и решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване. С оглед наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимост на касационното производство, определението, с което е даден ход по съществото на спора в открито съдебно заседание на 26.05.2026г. следва да бъде отменено, като бъде оставена без разглеждане жалба с вх. № 12 011/27.04.2026г. по описа на ВАС, с характер на касационна жалба от Г. Д. К. от гр. Русе, против Решение № 3205 от 02.12.2025 г. по адм. дело № 172/ 2025 г. на АС- Русе, а производството по настоящото дело в тази част бъде прекратено. По частната жалба срещу определение № 357/06.02.2026г. по адм. дело № 172/2025г. по описа на АС- Русе. Определението е правилно досежно постановения резултат. Установява се, че горепосочената жалба е целяла преразглеждане на постановеното решение, което й придава характер на касационна жалба срещу постановения акт. Вярно е, че изложението е неясно, но изразеното несъгласие с изводите на първостепенния съд може да бъде установено. Прецизното процедиране от страна на АС- Русе е изисквало същата да бъде оставена без разглеждане по реда на чл.213а, ал.2 АПК, а не на основание чл.159, т.1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 АПК, касационната жалба или протест следва да се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основание чл. 215, т. 4 АПК, а именно когато са подадени против решение, което не подлежи на обжалване. Както бе посочено по- горе, по силата на чл. 38, ал.8 ЗДС, решението на административния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, какъвто е настоящият случай. В такава насока са и основателно поддържаните оплаквания от Агенция "Пътна инфраструктура". Независимо от това, тъй като АС- Русе правилно е формирал крайния си извод за недопустимост на производството по „жалба-уточнение-допълнение“ с вх.№ 353 от 26.01.2026 г. по описа на АС-Русе, атакуваното определение следва да бъде оставено в сила поради правилността на постановения резултат. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК, касаторът дължи да заплати на на ответниците Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" юрисконсултско възнаграждение от по 100 евро на всеки от тях за настоящата инстанция, съобразно направеното искане. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и оспореното с нея разпореждане следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, четвърто отделение,