Определение № 11126 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. Т. К., М. Х. Х. и В. И. С., чрез пълномощника им, против протоколно определение от 24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1197/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отказано да бъдат конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9, пар. 3 от Орхуската конвенция. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съответните процесуални действия. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани от Общинския съвет -Асеновград и от "Запрянови-03" ООД, гр. Асеновград със становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение административният съд е отказал да конституира като заинтересовани страни Н. Т. К., М. Х. Х. и В. И. С. в производството против отказ на Общински съвет – Асеновград от заседание от 21.05.2025 г. да одобри техническо задание за изработване на ПУП-ПР за обект „кариера за добив на мрамори и баластра в концесионна площ „Делчево-2“ (65.2 декара), разположена в землището на с. Горнослав, общ. Асеновград, в обхвата на поземлен имот с КИ 16955.28.410. Съдът е приел, че за същите не е налице правен интерес от конституирането им като заинтересовани страни. Така постановеното определение е законосъобразно. Административното производство, в което е постановен процесният отказ от заседание, проведено на 21.05.2025 г. на Общински съвет – Асеновград, е започнало по заявление на „Запрянови-03“ ООД, вх. № 94-З-51/29.04.2025 г. за допускане изработване на ПУП и одобряване на техническо задание за изработване на ПУП за ПИ с идентификатор 16955.28.410. Ето защо дружеството - концесионер е заинтересуваното лице, от чието име е подадено заявлението и оспорения отказ засяга негови права и законни интереси, а жалбоподателите не са сред лицата по чл. 124а, ал. 5 ЗУТ - собственици на поземлени имоти, предмет на исканото разрешение за изработване на ПУП, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. Жалбоподателите са лица, които не са участвали в административното производство и обжалвания от тях административен акт не поражда за същите преки и непосредствени неблагоприятни последици. В случая пряко се засягат права и законни интереси единствено на дружеството заявител „Запрянови-03“ ООД. Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за конституиране на заинтересовано лице в съдебното производство по обжалване на административен акт. Съобразно чл. 153 АПК страни по делото са оспорващият; органът, издал административния акт; както и всички заинтересувани лица. Според ТР № 1/2001 г. на ОС на съдиите от ВАС "заинтересувани са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният административен акт предизвиква правни последици". Към последната категория попадат и субектите, за които оспореният административен акт е благоприятен. Наред с административния орган, те имат процесуалното положение на ответници по оспорването. Неоснователно е позоваването на жалбоподателките на чл. 9 от Орхуска конвенция. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. Орхуска конвенция) е ратифицирана от Република България със закон, обн., ДВ, бр. 91/14.10.2003 г., поради което е част от вътрешното ни право. Това обаче не обуславя безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея, тъй като преценката е предоставена на националния съд, който следва да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията, за да се осигури на съответното лице или организация възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда (Решение на СЕС от 11.03.2011 г. по дело С-240/09). Основният, решаващ елемент при тази преценка, е видът на оспорения административен акт и има ли той решаващо значение в областта на екологията. В производството по одобряване изменението на ПУП акта, който е с решаващо значение за околната среда, е този постановен по реда на чл. 82 и сл. от ЗООС - решение по ОВОС, в процедурата по одобряване на ПУП, което решение подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред съда като административен акт, при приложимост на чл. 9, ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция, но не и оспореният отказ на Общински съвет – Асеновград с предмет ПУП. Законът за устройство на територията е специален закон и чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от същия закон посочва кои са засегнати от одобряването или изменението на подробните устройствени планове, като молителките да бъдат конституирани като заинтересовани лица не са сред изброените в посочената разпоредба. В случая се оспорва отказ за допускане изработването на ПУП и само лицето, на което е отказано има процесуалната легитимация да обжалва постановения отказ. Други лица не са засегнати от оспорения отказ и нямат право да бъдат заинтересовани страни. Предвид това обжалваното определение на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и материално и процесуално законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав