Определение № 398 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Н. от САК като процесуален представител на С. ЕАД, подадена чрез САС по гр.д. №2318/2011г., против разпореждане за издаване на изпълнителен лист.В жалбата не е посочено самото разпореждане с неговите индивидуализиращи белези. Релевират се оплаквания за неправилност на разпореждането поради това, че решението не е влязло в сила, тъй като С. ЕАД не е надлежно представлявано в процеса и съобщението за изготвеното решение е връчено на адвокат, чиято представителна власт е прекратена с изрично направено оттегляне на пълномощията. Правният интерес от обжалването се обосновава с получена призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№124/2012г. на ЧСИ рег.№780, образувано по два изпълнителни листа. Искането е за отмяна на разпореждането и обезсилване на изпълнителния лист. Ответникът по частната жалба в писмено становище приема, че частната жалба е насочена против разпореждане на САС от 26.01.2012г., с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист досежно присъденото с решението обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви. В тази връзка посочва, че и невлязлото в сила решение подлежи на предварително изпълнение, поради което разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: По гр.д. №2318/2011г. на САС е постановено решение № 2030 на 27.12.2011г., поправено с решение №63 от 19.01.2012г. С това решение е потвърдено решение от 13.04.2011г. на СГС, постановено по гр.д.№ 4145/2007г., в частта, с която С. ЕАД е осъдено да заплати на М. Д. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер 11000лв., ведно със законната лихва от 23.10.2007г. до окончателното изплащане, както и 2300лв. разноски за първата инстанция. Със същото решение е отменен първоинстанционният акт в отхвърлителната му част и С. ЕАД е осъдено да заплати на М. Д. Г. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер 29000лв., ведно със законната лихва от 23.10.2007г. до окончателното изплащане, както и 1707лв. разноски за въззивната инстанция. На 26.01.2012г. от САС е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата за присъденото обезщетение в размер 40000лв., ведно със законната лихва от 23.10.2007г. до окончателното изплащане. На 20.03.2012г. е постановено разпореждане от СГС за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски за двете съдебни инстанции. На 20.03.2012г. е издаден и изпълнителен лист за присъдените разноски за въззивното производство в размер на 1707лв. и въззивните разноски в размер 2300лв. за първоинстанционното производство. По жалба на С. ЕАД против двете разпореждания за издаване на изпълнителен лист – разпореждането на СГС от 20.03.2012г. и разпореждането на САС от 26.01.2012г., по описа на САС е образувано ч.гр.д.№ 1611/12г. С определение от 22.05.2012г. САС е потвърдил разпореждането на СГС и е оставил без разглеждане жалбата в частта, насочена против разпореждането на САС. В мотивите на акта си е посочил, че разпореждането на САС подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. До момента частната жалба на С. ЕАД против разпореждането на САС за издаване на изпълнителен лист не е изпращано на ВКС за произнасяне по компетентност. При тези данни частната жалба предмет на настоящото производство е нередовна. В същата не е посочено кой конкретно съдебен акт и на кой съд се атакува, какви са пороците на същия и какво е искането конкретно по атакувания съдебен акт. Привеждането на жалбата в съответствие със законовите изисквания за редовност е необходимо с оглед съблюдаване принципа на диспозитивното начало. Това налага производството по настоящото дело да се прекрати и делото се върне на САС,който в изпълнение на правомощията си, дадени му с нормите на чл.285 във връзка с чл.275 ал.2 във връзка с чл.262 от ГПК, следва да извърши процедурата по администриране на подадената частната касационна жалба. Съгласно чл. 285 и чл. 286, ал. 1 от ГПК задължение на въззивния съд е да прецени редовността и допустимостта на касационната жалба, в това число и частната такава, и да предприеме съответните процесуални действия по отстраняване нередовностите и администрирането й или да я върне като процесуално недопустима или поради неотстраняване на нередовностите. В зависимост от процесуалното поведение на жалбоподателя въззивният съд ще предприеме и следващите процесуални действия като изпрати преписката на ВКС в случай, че указанията за отстраняване нередовностите на частната жалба бъдат своевременно отстранени, или ще постанови връщане на същата при констатирано неизпълнение на указанията. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение