Определение № 687 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6079/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Д. Л. С. срещу определение от 20.08.2013 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК по ч.гр.д. № 274/2013 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От насрещната страна не е постъпил отговор. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд е отказал да измени свое въззивно решение, като присъди в полза на С. съдебноделоводни разноски за представителството й по въззивното дело от адв. М. М.. Определението е правилно. По делото е представено пълномощно, в което е уговорен адвокатски хонорар, дължим от С. на адв. М. за процесуално представителство по въззивното дело.. Няма данни, че възнаграждението за адвокатска услуга е действително платено. Подобна информация не се съдържа и в самото пълномощно. Съдебноделоводните разноски по чл. 78 ГПК се присъждат на страните, само когато са действително направени. Целта е да се обезщети страната, в чиято полза е решен спора за това, че по повод на процеса е намаляла имуществената й сфера. В заключение, атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,