Определение № 2625 от 14.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2121/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 4122/02.07.2024г., подадена от ПК „ЕДИНСТВО“ чрез председателя й В. В., срещу разпореждане № 197/06.06.2024г., постановено по в.гр.д. № 457/2023г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната касационната жалба на ПК „Единство“ с вх. № 1971/ 28.03.2024 г. срещу решение № 46/ 26.02.2024 г. по гр.д. № 457/ 2023 г. по описа на ВТАС, като нередовна. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е получил съобщение за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата му на 31.05.2024г., като в същия ден изтича и самия срок съгласно указанията и не е разполагал с никакво време. Счита, че следвало да му се даде нов срок, за което бил подал молба за удължаване и това било уважителна причина. С оглед изложените съображения претендира отмяна на разпореждането. Ответната по частната жалба страна – ЕТ „Д. И.- С.“ оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. К. В. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 20.08.2024г. Счита, че актът е съобразен с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 63, ал.2 от ГПК, съгласно която продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния и този акт не подлежи на съобщаване. Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното: С атакуваното с частната жалба разпореждане 197/06.06.2024г., постановено по в.гр.д. № 457/2023г. на Великотърновския апелативен съд, е върната касационната жалба на ПК „Единство“ с вх. № 1971/ 28.03.2024 г. срещу решение № 46/ 26.02.2024 г. по гр.д. № 457/ 2023 г. по описа на ВТАС. В мотивите на акта е посочено, че с разпореждане № 137/12.04.2024г. съдът е оставил без движение подадената от ПК „Единство“ касационната жалба и е определил едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 07.05.2024 г. На 16.05.2024 г., по пощата с пощенско клеймо от 14.05.2024г., е постъпила молба за удължаване на срока за изпълнение на указанията, като законният представител на молителя е представил и болничен лист за периода 13.05. – 17.05.2024г. В деня на постъпване на молбата, съдът, съобразявайки доказателството за наличие на уважителни причини, е постановил удължаване на срока до 31.05.2024 г. ВтАС е посочил, че съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 2 ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за произнасянето на съда по молбата й по чл.63 ГПК. Апелативният съд е посочил, че на 06.06.2024 г. е постъпила изпратената по пощата с пощенско клеймо от 04.06.2024 г., молба от ПК „Единство“ чрез председателя В. В. за ново удължаване на срока, но е приел, че това искане е подадено след изтичане на срока и не следва да бъде уважено. С оглед горното е счел, че в дадения достатъчно дълъг срок, с оглед уважената молба за продължаването му, жалбоподателят не е изпълнил указанията и отстранил нередовностите на жалбата, е разпоредил връщането й. Съобщението за разпореждането е връчено на страната на 24.06.2024г. ВКС, Търговска колегия, състав на Второ т.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна. Безспорно се установява, че подадената с вх.№ 1971/ 28.03.2024 г. касационна жалба срещу решение № 46/ 26.02.2024 г. по гр.д. № 457/ 2023 г. по описа на ВТАС, написана на ръка, без препис и приложения, включително без изложение и документ за държавна такса, е нередовна. За отстраняване на нередовностите на жалбоподателя са дадени ясни и конкретни указания с разпореждане от 12.04.2024г., което му е надлежно съобщено на 07.05.2024г. Срокът по това разпореждане е изтичал на 14.05.2024г., като на същата дата по пощата е изпратена молба за удължаване на срока, постъпила в съда на 16.05.2024г., и от апелативния съдия е разпоредено удължаването му до 31.05.2024г. С последваща молба от 06.06.2024г., постъпила чрез пощата с клеймо от 04.06.2024г., е поискано ново удължаване. С обжалвания акт е прието, че искането е след срока, нередовностите не са отстранени и е разпоредено връщане на касационната жалба. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 2 ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за произнасянето на съда по молбата й по чл. 63 ГПК, в които смисъл е налице константна практика на ВКС, обективирана в Определение № 348/ 18.06. 2015 г. по ч.т.д.135/2015 г. на ВКС, I т.о., Определение № 495/ 30.06.2014 г. по ч.т.д.1309/2014 г. на ВКС, I т.о., Определение № 454/ 15.07.2013 г. по ч.гр.д. №4232/ 2013 г. на ВКС, IV гр.о. и мн.др. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на направилата искането страна. При уважаване на искането, новият срок започва да тече от датата на изтичане на първоначално определения срок, като страната сама е длъжна да следи за началото и края му по аргумент от чл. 63, ал. 2 ГПК. Предвид горното срокът за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, който е бил продължен, е изтекъл на 31.05.2024г., същите не са отстранени в дадения срок. Второто искане правилно е счетено за неоснователно, тъй като същото е депозирано след самото изтичане на срока, а именно по пощата на 04.06.2024г., когато вече и първоначалният, и продълженият срок е изтекъл. От датата на първоначалното си уведомяване за указанията – 07.05.2024г. до дата 31.05.2024г., жалбоподателят е имал достатъчно време да отстрани нередовностите на жалбата си, каквито действия не е предприел, и въззивният съд е процедирал законосъобразно като е постановил връщането й. Предвид изложените мотиви, ВКС намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а ответната страна не е заявила искане за присъждане на разноски. Воден от горните съображения съдът