Определение № 357 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 208/2011 г.

С определение № 173 от 09.05.2011 г. по настоящото дело е спряно изпълнението на влязлото в сила решение от 07.04.2005 г. по гр.д.№ 187/2003 г. на Софийски градски съд, ІІ „в” отделение, в частта, с която Х. Н. К. и Т. В. К. са осъдени да заплатят на Г. Ф. Ю. разноски в размер на 720 лв., а на Г. Ф. Ю. и В. В. – разноски в размер на 431 лв. – в обезпечение на депозираната молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заведена с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г. Изпълнението на решението е спряно на основание чл.309, ал.1, изр.2 ГПК - срещу представено надлежно обезпечение в размер на 1 151 лв., постъпило по сметка на Върховния касационен съд. С молба вх.№ 6286 от 07.07.2014 г. М. Ю., Г. Ю., В. В. и Ф. В. са заявили искане постановеното по настоящото дело определение № 173 от 09.05.2011 г. да бъде отменено, тъй като както обезпечената с него молба за отмяна с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г., така и последващо подадените от Х. Н. К. и Т. В. К. молби за отмяна са оставени без уважение. Препис от молбата е връчен на Х. Н. К. и Т. В. К., които са взели становище с молба вх.№ 7653 от 01.09.2014 г., подадена чрез адвокат Д. Т. А. от САК. Поддържат, че молбата следва да се отхвърли като неоснователна, защото са подали нова молба за отмяна с вх.№ 1030152 от 11.07.2014 г. по описа на Софийския районен съд. Евентуално, ако определение № 173 от 09.05.2011 г. бъде отменено, молят да бъде постановено гаранцията от 1 151 лв. да им бъде върната по посочена банкова сметка. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че молбата с вх.№ 6286 от 07.07.2014 г. е процесуално недопустима в частта й, с която искането за отмяна на определение № 173 от 09.05.2011 г. се поддържа от М. Ю. и Ф. В.. С посоченото определение не са засегнати права на тези лица, поради което същите не са легитимирани да търсят неговата отмяна. Ето защо в тази й част молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Подадената от Г. Ю. и В. В. молба е основателна. Депозираната от Х. Н. К. и Т. В. К. молба за отмяна, заведена с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г., е разгледана в производството по гр.д.№ 627/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., което е приключило с постановяването на Решение № 78 от 18.05.2012 г. С него молбата за отмяна, в обезпечение на която е било спряно изпълнението на влязлото в сила решение от 07.04.2005 г. по гр.д.№ 187/2003 г. на Софийски градски съд, ІІ „в” отделение, е оставена без уважение. В тази ситуация се налага извода, че вече не съществува причината, поради която е било постановено спирането на изпълнението на влязлото в сила решение, съответно – така допуснатото с постановеното по настоящото дело определение № 173 от 09.05.2011 г. обезпечение на тази молба следва да бъде отменено. Ирелевантно за настоящото произнасяне е обстоятелството, че впоследствие Х. Н. К. и Т. В. К. са подали нова молба за отмяна (заведена с вх.№ 1030152 от 11.07.2014 г.), тъй като необходимостта от обезпечаване на същата подлежи на преценка в самостоятелно производство по реда на чл.309, ал.1, изр.2 ГПК, което е извън предмета на настоящото произнасяне. Ето защо постановеното с определение № 173 от 09.05.2011 г. спиране на изпълнението на влязло в сила решение следва да бъде отменено. По искането за връщане на гаранцията от 1 151 лв. съдът следва да се произнесе, след като даде възможност на Г. Ю. и В. В. да вземат становище за наличието на обстоятелствата по чл.403 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение