Решение № 29 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 724/2009 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 278,ал.4 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на С. Д. С. и Д. И. С. от гр. В. срещу определение № 156/15.04.2009 год., постановено по ч. гр.д. №151/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила определение № 3* от 03.12.2008 год. по гр.д. №476/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените по гр.д. № 476/2008 год. искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, но е процесуално недопустима тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл. 274,ал.3 ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389ГПК, не попада в кръга на визираните в т.1 и 2-ра определения. Същото има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. По изложените съображения частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд ,състав на ІІІ г.о.