Решение № 3548 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 944/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв. К. Кръстева. Жалбата е против решение № 38936 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 12357/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. С касационната жалба са релевирани касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В рамките на съдебното производство пред настоящата инстанция от касатора е представено и прието от съда писмено доказателство – разпечатка от Интернет страница – новинарски сайт, относно динамичната обстановка в Сирия. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила решението на Административен съд – София-град. Представя два броя справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. №№ МД-02-99 от 12.03.2026 г. и МД-02-22 от 23.01.2026 г., които са приети като доказателства по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура – прокурор Давидкова, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 11626/08.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на М. А. Х.. С обжалваното решение № 38936 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 12357/2024 г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. А. Х. срещу оспорения административен акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че атакуваното решение на председателя на ДАБ при МС е издадено и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В тази насока съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на държавата по произход не отговарят на материално правните основания, по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Чужденецът не бил заявил нито едно обстоятелство, което може да бъде свързано, с която и да е от причините за преследване, посочени в закона. А събраните доказателства в хода на административното производство не съдържали обективни данни жалбоподателят да се е занимавал или да е продължил да се занимава с дейности, които да пораждат основателен страх от преследване при завръщането му в държавата по произход. На следващо място, съдът e приел, че съответна на материалния закон е и преценката на административния орган относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. В тази насока съдът е обсъдил както основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, така и подробно основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За последното основание съдът е обсъдил подробно представените пет справки, изготвени от Дирекция «Международна дейност» на ДАБ. Вследствие на гореизложеното, съдът е счел, че не са били налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е направил извод, че постановеното решение на председателя на ДАБ – МС е правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Не могат да бъдат споделени пространните бланкетни твърдения в касационната жалба, които гласят, че първоинстанционното решение е неправилно поради неотчитане на обстоятелството, че административният акт, който е бил предмет на контрол пред съда, не е бил издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Административният съд е приложил правилно закона и при извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК е установил, че решение № 11626/08.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС отговаря на всички изисквания за законосъобразност. В това число се включват компетентността и формата – решението е издадено от председателя на ДАБ при МС, компетентен съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в писмена форма, с всички необходими реквизити, при правилно посочване на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаването на акта. Правилно Административен съд – София-град, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. От проведеното интервю по реда на глава шеста, раздел I – чл. 63а от ЗУБ с М. А. Х., се обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Въпросният извод може да бъде подкрепен и от твърденията на лицето, че основният му мотив да напусне Сирия, е натрупан страх, породен основно от факта, че лицето е станало неволен свидетел на избухване на бомба в Дамаск през 2013 г. Въпреки това, няма данни спрямо лицето да може да се направи извод за опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Събитията, на които лицето е станало свидетел, не могат да се приравнят и на „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Няма информация в страната си по произход лицето да е имало проблем заради религията или етноса си. Не е било арестувано, нито осъждано, не е членувало в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на М. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени с представените пред него справки. В подкрепа на изводите си съдът е разгледал информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Настоящата инстанция следва да посочи, че конфликтът не засяга територията на цялата Сирийска република. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателства в касационното производство справки с вх. №№ МД-02-99 от 12.03.2026 г. и МД-02-22 от 23.01.2026 г. относно актуалното положение в страната. В духа на гореизложеното, не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че са налице нови факти и обстоятелства по делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, които не са били обсъдени. Спецификата на производства като процесното по ЗУБ, е свързана и с динамиката на обществените отношения. Именно поради тази причина съществува координация и обмен на информация между председателя на ДАБ при МС и Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. Последната предоставя регулярно справки за актуалната обстановка в Сирия. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия. Същите са издадени от специализирани органи по засегнатите пред тях въпроси. Представените справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия в хода на делото пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция датират от няколко дни преди проведените заседания и се представят периодично. Това води до извод, че обстановката се обновява и отразява редовно. Вследствие на изложеното, не може да се сподели от касационната инстанция, че са настъпили нови факти и обстоятелства, които да повлияят върху изхода на делото в различен смисъл от постановеното от административния съд. Нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила. Не може да се отрече, че в Сирия е налице въоръжен конфликт. Но същият не е разпространен на територията на цялата страна. С оглед на приетите по делото справки от ДАБ, от административния съд са анализирани конфликтите в страната и може да се направи извод, че тези конфликти представляват спорадичен проблем със сигурността, а не такъв, обхванал значителни територии от сирийската държава. Още повече, че и пред касационната инстанция не са наведени доказателства, които да установяват, че обстановката в цяла Сирия се утежнява с течение на времето. Налице са достатъчно данни, че ситуацията в Сирия се подобрява, макар и да е наситена с динамични събития. По повод твърдението в касационната жалба, че по отношение на бежанеца е следвало да бъде спазен принципът за забрана на принудително връщане в страната по произход, настоящият състав приема, че по делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., и възприет и в действащия в Република България ЗУБ. Съгласно този принцип чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Не на последно място следва да бъде оценена доказателствената стойност и относимостта на представеното от касационния жалбоподател писмено доказателство. По отношение на представената пред Върховния административен съд статия, публикувана в Интернет страницата на “fakti.bg”, настоящата инстанция намира следното: Позоваването на събрана информация от интернет страници не оборва констатациите и данните в представените официални писмени документи от страна на ДАБ. Съдът следва да изгражда своите решаващи изводи въз основа на достоверни доказателства и да дава предимство на официалните документи, каквито в случая се явяват справките на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. Представянето само на един брой статия от неофициален Интернет ежедневник не би могло да внесе съмнение във фактите от действителността, водещи към разкриване на обективната истина. С оглед на това следва да се приеме за неоснователно и твърдението, че действителното положение в Сирия не се е подобрило поради присъствие на членове на „Ислямска държава“, и да не се вземе предвид материала, който е приложен като писмено доказателство. По повод на същата статия следва да се отбележи, че няма данни дали съдържащата се в нея информация е достоверна, актуална, реална, че не е манипулирана и безпристрастна. Поради което следва да се даде превес на официалната информация от официални свидетелстващи документи, съставени по установения ред и форма, и която има материална доказателствена сила за установените с нея обстоятелства, а не на случайни, неизвестни и непроверени източници на информация. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение