Решение № 241 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2014 г.

Решение № 241 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТОНИ-ЕМ" ЕООД, гр. Варна срещу решение № 574/12.03.2014 г. по адм. дело № 3996/2013 г. на Административен съд (АС) - Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на установените лихви в размер на 967,20 лева за моторните превозни средства по Раздел II, т. 1, т. 6, т. 8, т. 11, т. 14, т. 15, т. 22 и т. 24 от Ревизионен акт № МД-РА-010/11.09.2013 г., издаден от орган по приходите при Дирекция "Местни данъци и такси", община Варна. Иска се отмяната му, поради нарушение на материалния закон. Постъпила е касационна жалба и от кмета на община Варна срещу съдебния акт в частта с която е отменен цитирания Ревизионен акт, с който на "Тони ЕМ" ЕООД са установени задължения за данък върху превозните средства за 2008 г. за лек автомобил с рег. № В3619СР за главницата над 16,67 лв. и лихвите над 11.51 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираната от "ТОНИ-ЕМ" ЕООД касационна жалба и основателност на касационната жалба, подадена от кмета на община Варна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилите касационни жалби за допустими, като подадени в срок, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед формулираните възражения на страните, съдът съобрази: С първоинстанционното съдебно решение, АС - Варна е оставил без разглеждане жалбата на "ТОНИ-ЕМ" ЕООД, против РА № МД-РА-010/11.09.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Варна, потвърден с Решение № 3898/29.10.2013 г. на кмета на община Варна, в частта, с която по отношение на л. а. "АУДИ ТТ" с рег. № 0807 АТ за периода 2008 г. - 2012 г. на дружеството са установени задължения за ДПС в размер на 1270,50 лв. и лихви 431,01 лв., като производството по адм. д. № 3996/2013 г. е прекратено в тази част. Предвид факта, че е налице частично обжалване на съдебния акт, в тази си част същият е необжалван, влязъл в законна сила, поради което и не представлява предмет на касационното производство. На следващо място, първоинстанционният съд е отменил РА № МД-РА-010/11.09.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" при община - Варна, потвърден с Решение № 3898/29.10.2013 г. на кмета на общината, в частта, с която на "ТОНИ-ЕМ" ЕООД са установени задължения за данък върху превозните средства (ДПС) за 2008 г. по отношение на л. а. "Рено експрес" рег. № В 3619СР за главницата над 16,67 лв. и за лихвите над 11,51 лв. Жалбата на дружеството е отхвърлена в останалата й част. Нормата на чл. 218, ал. 1 АПК, очертава предмета на касационен контрол, с оглед конкретно посочените пороци на съдебното решение. При установена валидност и допустимост на съдебния акт, като постановен от законен състав, при спазени предели на правораздавателна компетенция, предвид спора с който съдът е сезиран, настоящият състав съобрази: С първоначално депозираната касационна жалба, касаторът изрично насочва претенцията си срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството "по отношение на установените лихви в размер на 967,20 лева за моторните превозни средства по Раздел II, т. 1, т. 6, т. 8, т. 11, т. 14, т. 15, т. 22 и т. 24 от РА № МД-РА-010/11.09.2013 г." на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" община Варна. С депозираните в съдебно заседание писмени бележки процесуалният представител на касатора поддържа първоначално депозираната касационна жалба, без да въвежда оспорване на съдебното решение по различен от първоначално заявеният начин. Ето защо, за настоящият състав не е налице основание за произнасяне, извън изрично очертания предмет на касационен контрол. По същество, АС - Варна е приел, че дължимостта на сумата, представляваща ДПС се обуславя от факта, че собствеността върху превозните средства по Раздел II т. 1, т. 6, т. 8, т. 11, т. 14, т. 15, т. 22 и т. 24 от Ревизионен акт № МД-РА-010/11.09.2013 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" община Варна, не е прехвърлена съгласно изискванията на закона, респ. с нотариално заверен писмен договор (арг. чл. 144 ЗДвП). Представените фактури за покупко-продажба не могат да обосноват извод за прехвърлена собственост, респ. липса на задължение на ревизираното лице, като от друга страна - служебно извършеното закриване на партидите на превозните средства в общинската приходна администрация, представлява фактическо действие без значение за дължимостта на данъка. Поради това за ревизираните периоди правилно е начислен ДПС и лихви върху невнесените в срок задължения. Лихвата представлява акцесорно вземане, чиято съдба е в зависимост от главното задължение. Т.е. недължимостта на главното вземане - начисленият данък, ще доведе до отпадане на задължението за лихви. Касаторът обаче не оспорва съдебното решение и формираните първоинстанционни изводи относно дължимостта на ДПС. Същият излага извод, че не следва да бъде санкциониран с лихви за неправомерно поведение на администрацията, респ., че начислените лихви не биха били дължими, ако администрацията не бе закрила партидите на дружеството без правно основание. В този смисъл следва да се отбележи единствено, че лихвите в хипотезата на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 52 ЗМДТ не представляват санкция, а публично-правни плодове, които титулярът на вземането - община Варна, има право да събира от длъжника, поради невнесената в срок главна престация. Техният публично-правен характер произтича пряко от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Освен това, в настоящата инстанция не може да бъде упражнен самостоятелен контрол за законосъобразност на съдебния акт само в частта относно определените за внасяне лихви, когато не се оспорва самостоятелно техният размер, евентуално преценката за законосъобразност, упражнена от първоинстанционният съд относно финансовото измерение на лихвите. Така формулираното възражение следва да бъде отхвърлено. Не се установява посоченото основание за касация на първоинстанционния съдебен акт. Във връзка с постъпилата от кмета на община Варна касационна жалба, съдът съобрази следното: За да отмени РА в частта, с което е установено задължение за лек автомобил рег. № В3619 СР, първоинстанционният състав се е позовал на приходна квитанция № 286757/17.09.2010 г., с която е извършено плащане на задължения, установени с АУЗД № МД-АУ-445/1.09.2010 г., в което число попада и задължението за ДПС за лек автомобил "Рено експрес" № В 3619СР за периода 1.01.2008 г. - 30.04.2008 г. Съдът обосновава извършеното редуциране на общия размер на задължението с факта, че това плащане не е несъобразено от органа по приходите при издаване на процесния РА. В тази връзка настоящата инстанция счита за неоснователно направеното от касатора възражение. Видно от данните по делото, с цитирания АУАЗД е установена дължимостта на ДПС за лек автомобил "Рено експрес" № В 3919 СР, докато предмет на процесният РА е лек автомобил "Рено експрес" с рег. № В 3619 СР. Видно от данните по делото и приложените от дружеството декларации по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, предвиждаща като правно основание за деклариране "придобиване на собственост върху МПС", дружеството е декларирало лек автомобил "Рено експрес" рег. № В 3619 СР. По делото липсват данни същото да е притежавало или декларирало лек автомобил "Рено експрес" № В 3919 СР, поради което са налага извода, че по същество е налице едно и също превозно средство, изписано с техническа грешка. При липса на други аргументи за незаконосъобразност на съдебния акт, съдът счита, че същият следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,