Определение № 60363 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2055/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Частният жалбоподател Х. К. К. обжалва определение № 297 от 26.7.2021 г. по в.т.д. 403/20 г., Апелативен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като не е уважено искането му за намаление на присъдените, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника по иска „Булинс“ АД разноски. Излага подробни съображения за правото на ответника на разноски съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Сочи, че съдът е намалил по негово възражение, на основание чл.78, ал. 5 от ГПК, възнаграждението, заплатено в производството пред въззивния съд от ответника по иска на представляващия го адвокат. Моли да се отмени определението като се извърши намаление на присъдените от ответника разноски до сумата от 425,83 лв, представляваща разноски пред първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска, а за разноските пред въззивния съд намалението да се извърши до 572 лв. На ответника ЗД „Булинс“ АД е връчен препис от частната жалба. Не е постъпил отговор от същия. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва определението страна. С определение № 297 от 26.07.2021 г. по .д. 403/20 г., Апелативен съд – Велико Търново, е оставил без уважение искането, на основание чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съобразил е, че първоинстанционният съд е уважил иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 30 000 лв и решението е обжалвано за разликата над 30 000 лв до 60 000 лв. При така посочения материален интерес, въззивният съд е приел, че дължимите разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 10 000 лв в размер на 996 лв с ДДС, което било съобразено с размерите съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като адв. М. Г. бил направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от 3000 лв, а имало направено възражение за прекомерност. Определението от 01.06.2020 г. на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което въззивникът бил осъден да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 1 278 лв било влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел, че не следва да изменя решението в частта за разноските. Настоящият съдебен състав констатира, че искането за изменение на решението на Апелативен съд Велико Търново, в частта за разноските е подадено в срока, предвиден в чл. 248, ал. 1 от ГПК от въззивника – ищец. Искането е само относно присъдените на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски на въззиваемата страна – ответник по иска за производството пред въззивния съд и за производството пред първоинстанционния съд. Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Х. К. за осъждане на ЗД „Бул инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати сумата от 60 000 лв., частичен иск от цяло вземане в размер на 100 000 лв. Искът е уважен за сумата от 30 000 лв. С определение от 01.06.2020 г. първоинстанционният съд, по постъпила молба на ответника ЗД „Бул инс“ АД, на основание чл. 248 от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново е допълнил първоинстанционното решение, като е осъдил ищеца Х. К. да заплати на застрахователното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 278 лв, съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ищеца Х. К. само в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над присъдените 30 000 лв до напълно предявения размер от 60 000 лв. С оглед разгледаната въззивна жалба, Апелативен съд – Велико Търново е отменил частично решението на първоинстанционния съд в обжалваната отхвърлителна част на иска за разликата над 30 000 лв, уважил е иска като е присъдил допълнително още 20 000 лв и е потвърдил решението в останалата обжалвана отхвърлителна част до напълно предявения размер от 60 000 лв, частичен иск от вземане в размер на 100 000 лв, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. По отношение на разноските, дължими на ответника, съобразно отхвърлената част от иска въззивният съд е приел, че ищецът следва да заплати на ответника сумата от 996 лв. Този извод е направен като е прието, че следва да се намали адвокатското възнаграждение, заплатено от ЗД „Бул инс“ АД от 3 000 лв. С оглед отхвърлената част от 10 000 лв, дължимата сума на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е посочената 996 лв. Този размер е определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, при интерес от 10 000 лв. По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че не е обжалвано определението на първоинстанционния съд от 01.06.2020 г. и поради това не подлежи на изменение. Настоящият съдебен състав констатира, че пред първоинстанционния съд, ответникът ЗД „Бул инс“ АД е направил разноски в размер на 2 555 лв, от които 2 000 лв адвокатско възнаграждение с 400 лв ДДС, 15 лв - разноски за призоваване на свидетел, 100 лв – депозит за вещо лице и 40 лв – депозит за съдебно-медицинска експертиза. Съобразявайки изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че на ответника се дължат разноски в размер на 1 278 лв., като е присъдил този размер на направените разноски, след като е бил сезиран с искане на основание чл. 248 от ГПК. Въззивният съд е приел, че след като не е обжалвано това определение не подлежи на изменение. Този извод е незаконосъобразен. Въпреки изменението на решението със самостоятелно определение, на основание чл. 248 от ГПК, с него се определят дължимите разноски на ответника, съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението на първоинстанционния съд, заедно с определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по същество представляват произнасянето на първоинстанционния съд по спора, включително по отговорността за разноски и са единно цяло, като на основание чл. 250 от ГПК, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК допълва решението в частта за отговорността за разноски. След като със съдебното решение, въззивният съд по съществото на спора е приел, че въззивната жалба на ищеца е основателна частично и е отменил частично решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част, като е присъдил допълнително още 20 000 лв, обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, то съобразно изхода на спора, е следвало да се произнесе и относно разноските по делото, включително разноските, направени от страните пред първоинстанционния съд, които са определени с решението и с допълващото го определение. Произнасянето следва да съответства на отговорността за разноски съобразно уважената и отхвърлената част на иска. С оглед отправеното искане от въззивника-ищец за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на въззиваемия-ответник до въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е следвало да измени решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отправено искане и съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като съобрази в каква част е отхвърлен искът. В този случай разноските се определят по съразмерност, с оглед отхвърлената и уважена част от иска. Установи се, че с решението на въззивния съд, искът е уважен за сумата от 50 000 лв, а е отхвърлен до разликата до напълно предявения размер от 60 000 лв. Следователно на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат разноски и за първоинстанстицонното производство, и за въззивното производство съобразно този изход на спора и приетите за направени разноски. Както бе посочено в първоинстанционното производство е прието, че са направени разноски в размер на 2 555 лв. По отношение на разноските, дължими на ответника, съобразно изхода на спора, постановен от въззивния съд, направените разноски пред първата инстанция, дължимият размер е 425,83 лв. Следователно неправилно е определено от въззивния съд, че не следва да се изменя въззивното решение. Въззивният съд, потвърждавайки решението в частта за отхвърляне на иска и неопределяйки разноски, на практика потвърждава определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от първоинстанционния съд относно дължимите на ответника разноски. Изводът в обжалваното определение, че определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от първоинстанционния съд от 01.6.2020 г., не подлежи на промяна като необжалвано, по същество е отказ да се съобрази решението с изхода на спора. Действително решението на първоинстанционния съд и определението за неговото изменение от 01.6.2020 г., определят отговорността за разноски. Но необжалването на определението от 01.6.2020 г., не означава, че въззивният съд не следва да измени същото, съобразявайки го с промяната на решението и частичното уважаване на иска, след произнасяне по въззивната жалба. Следователно, отказвайки да промени решението си въззивния съд, относно дължимите на ответника разноски за двете инстанции, е допуснал нарушение, на нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че са направени разноски в размер на 3 000 лв от ЗД „Бул инс“ АД за въззивното производство. Правилно въззивният съд, при направено възражение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от въззивника, е извършил намаление, като при обжалваем интерес от 30 000 лв, с оглед чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или за сумата от 1430 лв. Адвокатът е регистриран по ДДС и възнаграждението следва да включва ДДС или сумата от 1 716 лв. С оглед изхода на спора пред въззивния съд, уважаване на жалбата за 20 000 лв и потвърждаване на първоинстанционното решение за 10 000 лв, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски в размер на 572 лв. Няма основание да се приеме, че разноските, дължими на ответника за въззивното производство са в размер на 996 лв, определени с оглед отхвърлената част от иска. Разноските се определят по съразмерност съобразно обжалваемия интерес пред въззивния съд и постановеното решение, като на ответника се дължат съразмерно разноски за отхвърлената част от иска. Ще следва да се отмени обжалваното определение и вместо него, да се измени решението на въззивния съд като се отмени решението на въззивния съд в частта за присъдените на ЗД „Бул инс“ АД разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за разликата над 572 лв до присъдените 996 лв относно въззивното производство и решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния, съд, изменено с определение от 01.06.2020 г. за разликата над 425,83 лв до присъдения размер от 1278 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България