Определение № 5599 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. А. чрез адв. Аврамов срещу определение № 1373 от 06.04.2026 г., постановено по адм.д. № 381/ 2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта с която съдът е отхвърлил молбата на Д. И. А. за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1891405/18.03.2026 г., издадена от С. Г. С. на длъжност мл. автоконтрольор към Районно управление (РУ) - Харманли при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че изводът на съда за липса на нови обстоятелства е неправилен. Още на датата на съставяне на ЗППАМ – 18.03.2026 година била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Същият факт представлявал „ново обстоятелство“ по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК. Цитира практика на ВАС по адм.д. № 2793/2026 година и адм.д. № 979/2026 година. Излага съображения за тежко здравословно състояние, физически затруднение, имуществени и неимуществени вреди в резултат от невъзможността при трудна подвижност да използва ППС. Претендира нарушаване на чл. 6 АПК. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Хасково е образувано по жалба на Д. И. А. чрез адв. Аврамов срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1891405/18.03.2026 г., издадена от С. Г. С. на длъжност мл. автоконтрольор към Районно управление (РУ) - Харманли при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково. В жалбата е обективирано и искане за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповедта. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди по вид и размер, които би претърпял от предварителното изпълнение на оспорената заповед, а твърденията му са общи и не се подкрепят от представените доказателства. Обстоятелството за влошено здравословно състояние само по себе си не води автоматичен извод за спешна необходимост от пътуване до лечебни заведения, от посещения до личен лекар и медицински прегледи. На следващо място, жалбоподателят не се е позовал на някакви нови факти, възникнали след постановяване на процесната ЗППАМ, което съставлява кумулативно изискуема предпоставка за спиране изпълнението ѝ. Определението е неправилно: С обжалваната пред АС гр. Хасково Заповед е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Мярката е приложена поради управление на МПС със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Установява се от данните по делото, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 18.03.2026г. Видно от приложената по делото застрахователна полица, задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за конкретния автомобил [номер] е платена в деня на проверката – 18.03.2026 г. и на същата дата служебно е възстановена регистрацията на лекия автомобил. Въз основа на тези фактически установявания съставът на ВАС прави следните изводи: Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б"з", подб. "гг" ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост. В случая първоинстанционният съд директно е подложил на проверка дали оспорващият е доказал твърдението си за конкретни вреди, които биха могли да му бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед и дали същите са с висока степен на значимост, без да прецени представените по преписката релевантни доказателства и да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 18.03.2026 г. за нарушение, което е установено на 18.03.2026 г. Веднага в деня на съставяне на заповедта, същото нарушение е било отстранено - процесният лек автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена от собственика веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че още към 18.03.2026 г., ден на издаване на оспорената заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост. Но трябва да не се допуска несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите му. В случая жалбоподателят е собственик на управляваното от него моторно превозно средство, но установяването на вмененото му с оспорената заповед нарушение, е въпрос по същество. От гледна точка на „новите обстоятелства“ и целта на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ, съставът на ВАС приема, че със сключването на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за конкретния автомобил [номер] в деня на проверката – 18.03.2026 г. и служебното възстановяване на регистрацията на лекия автомобил се изпълнява преустановителната цел на предварителното изпълнение по закон на мярката. При така установеното, съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие. В тази насока виж и определение на ВАС по адм.д. № 12298/2025 година по описа на ВАС. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд