Определение № 186 от 02.07.2020 г. на ВКС по д. № 118/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от К. Л., ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по делото от 30.04.20 г. касационна жалба на СО – район „Надежда”, за допълване на определението с присъждане на сторените в производството пред ВКС разноски в размер на 800 лв., за адв. възнаграждение. Ответникът по молбата СО – р-н „Надежда” я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ВКС намира молбата за допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от лицето, което има право на разноски съобр. чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Разноските са поискани своевременно с отговора на касационната жалба /препис от който не се връчва на касатора/ и извършването им в размер на 800 лв. е удостоверено с приложения към отговора договор за правна защита. В постановеното по реда на чл.288 ГПК определение от 30.04.20 г., с което в случая приключва производството пред касационната инстанция, съдът е пропуснал да се произнесе за разноските и тази непълнота следва да се отстрани по реда на чл.248 ГПК – ТР №6/13 г. ОСГТК, т.8. Основателно обаче е възражението на ответника по молбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение – с оглед неголямата сложност на спора и приключването му в закрито заседание по чл.288 ГПК, разноските следва да се присъдят в намален размер от 600 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.