Определение № 165 от 08.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3314/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Ю. А. Б. и А. Я. М. чрез техния процесуален представител адв. В. Кънчева за допълване на решение № 129 от 14.02.2019 г., постановено по делото, в частта за разноските с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д. И. Г., в който изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като е подадена след срока по чл. 248, ал.1 ГПК, евентуално - че същата е неоснователна, тъй като няма приложен списък по чл. 80 ГПК за направените пред ВКС разноски, като прави и възражение за прекомерност на същото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С решение № 129 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 3314/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., е оставено в сила решение № 58 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 113/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3 от 10.02.2017 г. по гр.д. № 315/2015 г. на Районен съд- Елхово, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Г. против Ю. А. Б. и А. Я. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ * дка в м. „Г.”, имот № ** по КВС на землището на [населено място], общ. Б., и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху него. С рашението си съставът на ВКС не се е произнесъл по искането на ответниците по касация за присъждане на разноски, заявено своевременно с отговора на касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание. Молбата за допълване на решението е процесуално допустима, тъй като е подадена по пощата на 14.03.2019 г., т.е. в едномесчния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, видно от пощенското клеймо върху плика. Към отговора на касационната жалба са приложени договор за правна защита и съдействие от 21.07.2017 г., видно от който за осъществяване на адвокатска защита пред ВКС молителите са заплатили на упълномощения от тях адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. всеки от тях. Приложен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Поради това възражението на насрещната страна Д. Г., че не са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за присъждане на разноски, е неоснователно. Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че паричната оценка на спорното право /цената на иска/ е 1514 лв., както и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размера на сумата от 700 лв.за всеки от молителите, при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това на молителите следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер. Водим от гореизложеното съдът