Определение № 450 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3858/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от М. К. С. от [населено място] частна жалба против определение № 288 от 24.07.2019г. по ч.гр.д. № 3958/2018г. на Върховен касационен съд, с което е върната нейна частна жалба с вх.№ 5512 от 15.06.2019г. против определение № 242 от 28.05.2019г. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен. Прави искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК и за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство, на основание чл.95 ал.1 ГПК. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Със сега обжалваното определение № 288 от 24.07.2019г. е върната гореописаната частна жалба като процесуална недопустима, тъй като актът срещу която е била насочена – определение № 242 от 28.05.2019г. по ч.гр.д. № 3958/2018г. на ІV г.о. на ВКС е окончателен./С определение № 242, постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК, са потвърдени две разпореждания на Апелативен съд Бургас за връщане на други две частни жалби на жалбоподателката поради неизпълнение в срок на дадени й указания/. Настоящият състав намира постановеният съдебен акт за правилен и счита, че следва да бъде потвърден. Актът, постановен от състав на ВКС по реда на чл.274 ал.2 ГПК е окончателен. Подадената след изчерпване на предвидения процесуален ред за обжалване жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане с обжалваното определение. Нейната недопустимост обезсмисля предоставянето на правна помощ по реда на чл.95 ГПК чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита. Съгласно чл.24 ал.1 т.2 от Закона за правна помощ, когато претенцията е недопустима, правна помощ по чл.21 т.1, 2 и 3, не се предоставя. Ирелевантно е и искането чл.83 ал.2 ГПК, доколкото такса не е събирана. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение