Решение № 8637 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2017 г.

Решение № 8637 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "И." ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Д. З., срещу решение № 116/30.01.2017 г. по адм. д. № 1412/2016 г. на Административен съд-П.. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16002415000245-091-001/02.03.2016 г. издаден от А. А. Д. - началник сектор възложил ревизията и С. С. К.-главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 287 от 11.05.2016 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който по отношение на "И. Г." ЕООД са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2010 г. - 2 160,95 лв., за 2011 г. - 27 188,34 лв., за 2012 г. - 80 118,87 лв. и за 2013 г. - 25 881,63 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие. Касаторът сочи доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - П., редовно призован не изразява становище по касационната жалба. На 2.05.2017 г. юрк. Новакова е депозирала писмена защита, в която същата излага доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение, ведно с приложенията съгласно описа. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-16002415000245-091-001/2.03.2016 г. издаден от А. А. Д. - началник сектор възложил ревизията и С. С. К.-главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 287 от 11.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който по отношение на "И. Г." ЕООД са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2010 г. - 2 160,95 лв., за 2011 г. - 27 188,34 лв., за 2012 г. - 80 118,87 лв. и за 2013 г. - 25 881,63 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Този извод е обоснован във връзка с констатациите за неотчетени доходи от извършени по договор за подизпълнение на СМР и относно прехвърляни от касата и банковата сметка на дружеството към управителя суми, осчетоводени като краткосрочни заеми за текущи нужди. Задълженото лице е направило доводи за наличие на договор за доверително съхранение на парични средства като средствата не са ползвани за лични цели от управителя, че се правили счетоводни записвания за коригиране на счетоводни грешки и неточности при отразяване на стопанските операции в дружеството - плащане за закупен ДМА, командировъчни и др. разходи. Съдът е преценил възраженията за неоснователни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Не е кредитирал представения едва след РД договор за доверително съхранение, тъй като твърдението за наличието на такъв договор е в противоречие с начина, по който предоставяните суми са били осчетоводявани - по сметка 498 и сметка 531, която касае предоставяне на заеми за текущи нужди. Според решаващия състав дори и да се приеме, че съществуват твърдените договорни правоотношения, същите не изключват прилагането на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗКПО, поради което и законосъобразно е приложена и нормата на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, съответно начислен лихвен % за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. /в размер определен съгласно заключението, изготвено в хода на ревизията/. Във връзка с договора за подизпълнение от 17.06.2010 г. за СМР на обект "Автомагистрала "Т.", участък: Лот 2 "С. З.-Н. Загора" и издадени в тази връзка сертификати от № 1 до № 6, съдът се е мотивирал, че законосъобразно неотчетените приходи от извършените СМР в размер общо на 1 066 134,90 лв. са били включени в данъчната основа за 2012 г., защото към м. юни на цитираната година несъмнено е установен факта на завършване на строителния обект, съответно е настъпило и данъчното събитие. Предвид гореизложеното е обоснован извод, че обосновано с РА е определена данъчната основа за облагане с КД за 2010 г. - 2013 г. като към декларираните приходи и разходи са добавени, съответно установените укрити приходи от извършени СМР (2012 г. - 1 066 134,90 лв.) и неотчетени приходи от лихви (2010 г. - 21 609,44 лв., 2011 г. - 271 883,39 лв., 2012 г. - 265 967,66 лв. и 2013 г. - 258 816,34 лв.) и неотчетените разходи за извършени СМР (2012 г. - 530 913,84 лв.). Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В случая липсва спор по фактите, които са правилно установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е изводът за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на РЛ е да обори констатациите. Това обаче в случая не е направено. В касационната жалба са развити аналогични възражения с тези в първоинстанционното производство, които административният съд подробно е обсъдил и е обосновал съответните правни изводи. Неоснователни са оплакванията в жалбата досежно некредитирането на заключението на ССчЕ. Административният съд не е длъжен съобразно текста на чл. 202 ГПК да възприеме заключението по ССчЕ, а да го обсъди в съвкупност с другите доказателства по делото, поради което не е налице съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на ревизията и след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, органите по приходите са констатирали наличие на укрити приходи във връзка с договор за подизпълнение от 17.06.2010 г. за СМР на обект "Автомагистрала "Т.", участък: Лот 2 "С. З. - Н. З." от км 210+100 до км 241+900" и издадените в тази връзка сертификати от № 1 до № 6. Изследвано е, че са оценени и разходите за извършените СМР по сертификати № № 3, 4, 5 и 6, осчетоводени по счетоводна сметка 650 "Разходи за бъдещи периоди" общо в размер на 530 913,84 лв., със следните партиди: партида 06089 - 9 009,24 лв.; партида 06094 - 58 252,35 лв. и партида 07014 - 463 652,25 лева. По сертификати № № 3, 4, 5 и 6 от ревизираното лице не са издадени първични счетоводни документи, не е начислен ДДС, не са отчетени приходи и съответните разходи, независимо, че СМР са извършени. Не са спазени изискванията на СС № 18 - Приходи и счетоводният принцип за текущо начисляване. След като строителният обект е завършен м. юни 2012 г. и в този момент е настъпило данъчното събитие, то в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч. ДЗЛ е задължено да начисли приходи и разходи, произтичащи от сделката към момента на тяхното възникване. Необосновани са твърденията в жалбата за доказани основания за обявяване на нищожността на обжалвания РА, свързано с незаконосъобразно удължаване срока за извършване на ревизията със ЗИВР № Р-16002415000245-020-004/23.09.2015 г. В тази връзка правилно съдът е посочил, че цитираното нарушение не води до нищожност на РА, а се отразява само върху преценката на валидността на извършените процесуални действия. В касационната жалба не са изложени възражения срещу приетата от съда законосъобразност на РА за увеличения финансов резултат с оглед хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Предвид обстоятелството, че е била заявената цялостна отмяна на съдебния акт, следва да се отбележи правилността на изводите на съда, че чрез прехвърлянето от касата и банковата сметка на дружеството към управителя суми, осчетоводени като краткосрочни заеми за текущи нужди - по сч. сметки 498 и 531, по същество е постигнато отклонение от данъчно облагане. Отпуснати са заемни средства между свързани лица, без наличието на формално оформени договори за заем и без да се отчетени приходи от лихви. Поради това, законосъобразно е увеличен финансовият резултат с включване на съответните размери на пазарните лихви за процесните периоди. Решението като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2912,25 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,