Определение № 3172 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 991/2025 г.

Производството по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. Й. П. от гр. Плевен, против определение № 38 от 06.01.2025 г., постановено по административно дело № 1048/2024 г. по описа на Административен съд- Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на директора на Северозападно държавно предприятие/СЗДП/ -Враца и е прекратено производството по делото. Наведените касационни основания са за недопустимост и неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Я. Й. П. срещу мълчалив отказ на директора на СЗДП-Враца да се произнесе по негово заявление от 02.12.2024г. за извършване на проверка на дейността на ръководител звено „Вътрешен одит“ при СЗДП-Враца и да прекрати производството по делото, Административен съд Плевен е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен на оспорване административен акт. В мотивите на прекратителното определение са изложени съждения, че отправеното от частния жалбоподател до директора на соченото предприятие заявление – всъщност представлява предложение за издаване на заповед за проверка и е по реда на Глава осма, раздел II от АПК, по който ред се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции. Разглеждането на предложенията и вземане на решения по тях става от органите и в сроковете по чл. 117 и чл. 118 от АПК. За тях е неприложим институтът на мълчаливия отказ, уреден в чл. 58, ал. 1 - 3 от АПК, който е свързан с неизпълнение на сроковете по чл. 57 от АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Направен е извод, че бездействието на директора на СЗДП-Враца да се произнесе по заявлението на П. от 02.12.2024г. не релевира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, респ. - не е налице индивидуален административен акт, засягащ негови права и законни интереси, който да е предмет на оспорване по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 от АПК. Определението е правилно. От данните по преписката е видно, че въз основа на подробно изложени твърдения за и нарушения на Закона за горите (ЗГ ) при осъществяване дейността на ръководител звено- „Вътрешен одит“ при СЗДП-Враца – П. е поискал директора на държавното предприятие да издаде акт за възлагане на пълна и задълбочена проверка на действия при изготвяне на Одитен доклад с дх.№ СЗДП 2562/28.10.2021г. при ТП-ДГС-Плевен. С жалбата си до Административен съд-Плевен с вх. № 7092/ 19.12.2024 г. Я. Й. П. повтаря изцяло заявлението си от 02.12.2024 г. до директора на СЗДП-Враца и твърди, че по него не е последвало произнасяне, поради което оспорва мълчаливият отказ по реда на Глава десета, раздел I от АПК. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от АПК е очертан предметът на оспорване пред административния съд на индивидуалните административни актове, сред които не попадат отказите (мълчаливи или изрични) на органите по чл. 107, ал. 1 от АПК да разгледат и решат предложенията и сигналите, отправени им по реда на Глава осма от АПК. В очертания с чл. 1 на АПК предмет на Административнопроцесуалния кодекс е включено производството по разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите (т. 2). Това производство е уредено в Глава осма на АПК и е различно от регламентираните с Кодекса производства по издаване, оспорване и изпълнение на индивидуалните и общите административни актове, както и на подзаконовите нормативни актове. Правилно първоинстанционният съдебен състав е разграничил тези производства и е приел, че мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 - 3 от АПК е свързан с неизпълнение на сроковете по чл. 57 от АПК за издаване на индивидуалните административни актове и именно този мълчалив отказ е предмет на оспорване по чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК. Непроизнасянето на директора на СЗДП-Враца по заявлението на П. от 02.12.2024 г. не релевира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, респ. - не е налице индивидуален административен акт, който да засяга негови права и законни интереси и да представлява предмет на съдебен контрол. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,