Определение № 3791 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2261/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на в.р.и.д. Главен архитект на Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт В. Кръстева, против Решение № 13/02.01.2025 г., постановено по административно дело № 10775/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, установи, че в обжалваното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка, както и, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Тези обстоятелства възпрепятстват произнасянето по касационната жалба преди отстраняване на очевидната фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК и постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176 АПК. Административният съд е бил сезиран с жалба на „Домус Мекс България“ ЕООД против Мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община по подадено заявление вх. № САГ24-ГР00-33/08.01.2024 г., с което дружеството е поискало да му бъде дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, тоест е инициирало производство по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В жалбата се съдържа искане за отмяна на формирания мълчалив отказ и връщане на преписката на главния архитект със задължение да се произнесе по заявлението. С процесното съдебно решение, съдът е приел жалбата за основателна, като е отменил „мълчалив отказ на главния архитект на СО да одобри изменение на регулационния план за УПИ I-964,1101,1157,1223,1439, кв. 33А, м. „Люлин 2“, СО и изменение на уличната регулация между о.т. 314 до о.т. 315 и о.т. 315 до о.т. 316, чрез създаване на нов УПИ I-505,673,676,677 с по-голяма площ и ново трасе на улицата съгласно приложение към заявление № САГ24-ГР00-33/08.01.2024 г. проект на жалбоподателя“. Настоящият съд установи несъответствие между волята на първостепенния съд, формирана в мотивите на решението, с тази, обективирана в диспозитива му. В мотивите на решението, съдебният състав е приел, че са налице предпоставките да се уважи подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед, с която да се разреши изработването на проект за изменение на плана, но с диспозитива е отменен мълчалив отказ на главния архитект да одобри изменение на регулационния план. Налице е очевидно несъотвествие между заявеното и разгледано от съда производство, което е предварително такова за разрешаване изработване на проект по реда на чл. 135 ЗУТ, с това, по което съдът е формирал диспозитива на решението си и което касае друго производство – това по изменение на ПУП по реда на 134 ЗУТ. Очевидна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 АПК е налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В настоящия случай е налице такова несъответствие в изложения смисъл и представляващо очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 АПК. На следващо място се установи, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, съдържащо освен искане за отмяна на мълчаливия отказ, така също и връщане на преписката на главния архитект, каквото липсва постановено в диспозитива на решението. След като е отменил мълчаливия отказ, съдът е следвало да постанови изпращане на административната преписка на Главния архитект на Столична община за изрично произнасяне по заявлението, съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. Според тази норма, съдът е длъжен след като отмени административния акт и когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, да му изпрати преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Това допълнително произнасяне от съда се явява последица от отмяната на административния акт, в случаите, в които заявения предмет на акта е от компетентността на органа, какъвто е и процесния случай. Налице е хипотезата на чл. 176 АПК, което налага първоинстанционният съд да постанови допълнително решение в горния смисъл. С оглед изложените мотиви, се налага прекратяване на настоящото производство, поради което следва да се отмени и протоколното определение за даване ход по същество на делото. След отстраняване на очевидната фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК и постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176 АПК, делото следва да бъде върнато на Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,