Определение № 6220 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. З. С. срещу определение № 499 от 11.03.2025 г., постановено по административно дело № 110/2025 г. от Административен съд Сливен, което е допълнено с определение № 773 от 14.04.2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчаливия отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД да ѝ предостави копие от договор за потребителски кредит и придружаващите го документи, съдържащи лични данни, производството по делото е прекратено, а жалбодателката е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1200 лв. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът – „Вивус.БГ“ ЕООД, редовно уведомен за постъпилата частна жалба, в указания от съда срок не представя становище по нейната основателност. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на С. първоинстанционният съд приема, че в случая не е налице обжалвания от нея акт, тъй като не е формиран мълчалив отказ, предвид срока за произнасяне от страна на администратора на лични данни по чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), при което ответникът не е дал повод за образуване на делото. Определението е незаконосъобразно. Приложената от АС Сливен разпоредба на чл. 53 ЗЗЛД е със систематично място – глава –Осма правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване и следователно е неприложима в случая, доколкото ответното дружество не попада в категорията на посочените органи, обработващи личи данни със специфични цели. В случая искането на С. е по реда на чл. 37б ЗЗЛД, с което тя е заявила искането си за достъп до личните ѝ данни, обработвани от администратора „Вивус.БГ“ ЕООД по реда на чл. 15, § 1, б. “б“ и чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), при което последният е следвало да се произнесе по искането в срока по чл. 12, § 3 ОРДЗ - без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При така установеното настоящият състав намира, че с оглед неправилно определената приложима правна норма незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките по чл. 159, т.1 АПК, тъй като в случая е налице формиран мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че е налице възможност а удължаване на този срок, съгласно разпоредбата на чл. 12, § 3, изр. второ ОРЗД, но предпоставките за приложението му в случая освен, че не са налице, липсват и твърдения и данни администраторът да е уведомил субект за това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение, допълнено с определение № 773 от 14.04.2025 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение